Читать «Кървав сън» онлайн - страница 29

— Мистичен остров? — повтори момичето и се опита да се приближи повече до картата, но в един момент въжетата я спряха болезнено. Тя почти извика от болка. В този момент вратата изкърца и след малко се отвори с трясък. В каютата влезе Джон, бесен. Без да и каже нищо, той започна да снове нагоре-надолу из стаята, мърморейки гневно. Сетне се приближи до бюрото и удари силно с юмрук по него. Ашли подскочи от изненада и уплаха. Макар че се опита да прикрие тази нейна реакция, беше привлякла вниманието на пирата. Рейн се обърна към нея, постоя малко, като погледите им се бяха срещнали. Имаше дълбоки тъмни очи, в които сега се четеше единствено гняв.

— Бъди доволна, приятелите ти са били пуснати-рече през зъби той-Сега, надявам се, си щастлива…

— О, да… — саркастично подметна момичето, като рискуваше гневът на капитана да се стовари върху и. — Кой би бил щастлив при теб?!

Джон се приближи до русокоската. Тази нейна реплика се бе стоварила отгоре му като светкавица от ясно небе.

— Какво искаш да кажеш? — тихо попита той.

— Каквото чу-ядно продължи Ашли, сякаш от очите и изкачаха искри. — Ти се интересуваш единствено от себе си и от никой друг.

— Не е така… — отрече Джон, но този път със странен спокоен глас.

— Точно така е-кипна Уайлд. Не помнеше от кога не се бе ядосвала така. — Ти си арогантен, подъл… мислещ единствено за себе си тип, който… — момичето се чудеше какво точно още да каже, с което да засегне пирата, когато той я целуна. Ашли отначало не направи нищо, но веднага щом се опомни го отблъсна колкото се можеше по-силно. Джон изглежда се изненада. Отначало гледаше някак стрестнато, ала после внезапно в очите му се появи същият гняв, както преди малко.

— Добре… — каза по-скоро на себе си Рейн и профуча през вратата, затварайки я с трясък след себе си.

Ашли остана сама, ядосвайки се, че тази целувка и бе харесала.

Не знаеше точно колко време беше минало. Минутите се движеха толкова бавно, а въжетата я стягаха все повече и повече. Вече и бе писнало да разглежда за пореден път каютата, когато вратата отново се отвори. За момент русокоската си помисли, че бе Джон, но на прага пред вратата стоеше жена с буйна и къдрава червена коса. Новодошлата я изгледа нагло и остави пред краката и чиния пълна с нещо като храна.

— Нa, яж-каза червенокосата, като и се усмихна злобно(липсваха и предните зъби, а няколко други бяха кафяви). Тъкмо щеше да излезе от стаята, когато вратата отново се отвори. Този път вече бе капитанът.

— Здравей, Берта-поздрави я някак сдържано той, без дори да се обръща към Ашли-Както виждам вече си се запознала с госпожицата.