Читать «Кървав сън» онлайн - страница 27

— Благодаря-едвам пророни тя след което доста грубо дръпната от Ксев слезе от кораба като, често се обръщаше назад за да зърне Силвър, не знаеше точно с какво, но той определено я бе заинтригувал.

Междувременно в каютата на Джон Рейн

— Пусни ме животно такова-крещеше Ашли завързана за една стена с дебели въжета.

Джон се смееше, изглежда гневът на момичето му се струваше доста забавен. Пиратът отвори една бутилка ром и жадно отпи.

— Искаш ли и ти? — попта той Ашли усещайки как гърлото му започва да гори.

— Не! — извика Ашли а няколко кичура от русата и коса се спуснаха пред лицето и.

Пиратът отмести с пръст кичурите и се взря в очите на русокоската, след което отново попита:

— Сигурна ли си, че не искаш? Та това е първокачествен ром? — пиратът погледна шишето, и точно когато Ашли отново щеше да отвърне жлъчно на „любезният“ въпрос, пиратът изсипа част от съдържанието върху устните и. Момичето не понасяше ром. Част от него преглътна, но започна да се дави.

— Оу… съжалявам… нещо по-леко ли да донеса? Вино? — предложи пирата и започна да се смее.

Ашли усещаше как със всяка изминала секунда все повече и повече намразваше този нагъл тип.

— Пусни ме-извика момичето.

— Ооо стига нима не искаш да се забавляваш с мен хубавице? — попита Джон и и смигна. Момичето не можеше да повярва, че дори за миг този и се бе сторил привлекателен.

Рейн уви ръце около кръста и, но Ашли нямаше никакво намерение да се даде без бой, затова присви кракът си и изрита пиратът.

Джон се сви на кълбо след което с мъчителна, но доста заплашителна усмивка изсъска:

— Ти си била огън момиче, по-добра и от най-качественият ром.

Изглежда за пиратът това бе комплимент от класа, но Ашли определено не го възприе.

Точно тогава в каютата връхлета Силвър.

— Джон трябва да… — той забеляза лежащият на пода пират и бясното изражение изписано по лицето на Ашли както и олятата и с ром рокля. — Какво се е случило? — попита Силвър и отиде да му помогне.

— Оо ние само си играехме-не се предаваше пирата и по този начин добави още една супена лъжица лошо настроение към вече развалилото се на Ашли.

— Аха-изсумтя Силвър-Ела навън за малко-и той кимна с глава към вратата.

Джон последва брат си макар и леко разкрачено и двамата оставиха Ашли сама.

— Виж защо не я пуснеш? — попита Силвър.

— Ти луд ли си? — попита го брат му-Та тази е само като за мен…

— Да както казваше и за Мери Сюзън, Каролин Де Ванделс, Мелиса вон Прехенщорм-напомни му отекчено Силвър-Но те разбира се няма как да разберат за изневерите ти тъй като главите им сега красят нечия камина.

— Стига… тази е различна… ти защо не се поуспокоиш и не идеш да се позабавляваш с някоя от другите две… време ти е да се поотпуснеш стига си мислил… — започна Джон-Живота е жени и качествен ром, е и от време на време някоя друга вражеска глава посечена от меча, но като те знам какъв си и че не понасяш убийствата-Джон извъртя очи към тавана, а Силвър го изгледа свирепо.

— Другите две ги пуснах-отбеляза спокойно другият.