Читать «Кървав сън» онлайн - страница 26

Изведнъж момичето чу прещракване, изглежда някой се канеше да я посети. Тя вдигна поглед към вратата, на прага и се открояваше силуетът на висок и брадат мъж-бе Малчо.

— Здарсти-злобна усмивка разкри липсата на повече от половината му зъби както и наличието на два златни.

— Не се приближавай-изсъска Рейчъл. Тези думи предизвикаха смехът на пиратът, който бавно влачейки крака по пода и оставяйки следа започна да се приближава към момичето. Рейчъл протегна ръка и трескаво заопипва пода без да откъсва поглед от Малчо. Пиратът вече почти бе стигнал, когато Рейчъл усети с върховете на пръстите си вазата, сграбчия и след миг се чу оглушително „Тряс“. Вазата бе разтрушена на малки парченца, а Малчо макар и не мъртъв, а само в безсъзнание лежеше на пода. Чернокосата веднага съзря отворената врата и без да чака повече хукна на там. В следващият момент, обаче на прага се появи Силвър. Момичето се опита да спре, но бе късно, бе се сблъскало в пирата.

— Пусни ме-извика Рейчъл.

— Успокой се-гласът на пирата бе нежен и незнайно защо недоверчивата Рейчъл този път реши да се вслуша в думите на непознатия.

— Кой по дяволите си ти-момичето се вгледа в очите на Силвър сякаш очакваше да прочете всичко за него именно там.

— Аз съм Силвър Рейн, но това сега няма значение нека помогнем сега на приятелката ти… за жалост на онази с Джон … — момчето сведе поглед.

В погледа на Рейчъл се прочете загриженост, Ашли можеше и да я изнервя, особено когато закъсняваше или се държеше несериозно, но все пак дори тя не заслужаваше такава участ каквато за миг се разигра в съзнанието на Блейкли.

— Трябва да побързаме… за сега мога да те уверя, че тя е добре-обърна се към нея силвър и до някъде това наистина накара Рейчъл да се почуства по-добре. Поне знаеше, че главата на Ашли не бе набодена на кол.

Силвър поведе Рейчъл към крайните каюти, почти бяха стигнали, когато от последната стая се чуха виковете на Ксев.

Блейкли и Рейн се затичаха на там от където идваха писъците. Пиратът отвори с трясък вратата и ужасяваща картина се разкри пред Рейчъл. Едноръкият се бе навел зловещо над паникьосаната Ксев, която пищеше неистово. Панталонът му беше разкопчан и „нещо“ висеше от него.

— Остави я! — нареди Силвър. Пиратът се бе обърнал паникьосано, а Ксев се възползва от възможността да дотича до Рейчъл, която не можеше да откъсне очи от Силвър, нямаше и след от притеснението, сега той бе уверен и някак озлобен, гледаше свирепо пирата.

— Но… но… нали капитан Джон каза, че можем да правим каквото си искаме с тях-заоправдава се Едноръкият хленчейки.

Рейчъл, Ксев и Силвър излязоха на палубата, на която в момента нямаше никой.

— Вие тръгвайте-каза забързано пиратът.

— А Ашли? — попита притеснено Ксев.

— Не обещавам нищо, но ще говоря с брат ми-опита се да ги успокои Силвър.

Ксев само кимна с глава и хукна напред почти бе слязла от кораба когато забеляза Рейчъл, момичето не бе откъснало поглед от пирата.