Читать «Кървав сън» онлайн - страница 25

— Ни… — започна тя, но в последният момент си смени решението-Той. — Уайлд посочи неопределено към двамата си най-добри приятели.

— Кой? — повтори въпроса си Рейн. Ашли отново отвърна с краткото местоимение „той“. Джон определено се изнерви. Едното от нещата, които мразеше беше да бъде разиграван-Е, добре… — просъска след малко той. — Момчета-нареди вече на висок глас-Отървете се от тях двамата. Те няма да ни трябват повече.

Двама от пиратите хванаха Виктор и Мартин, като ги замъкнаха нанякъде. Ашли закрещя:

— Какво правиш? Ти луд ли си? НИКОЙ от тях не ми е приятел и това въобще не ти влиза в работата, ясно?

Останалите пирати погледнаха едва ли не възмутително към нея и след това към Джон, сякаш очакваха той да я убие собственоръчно за тази проявена наглост. Но Рейн не направи нищо. Той просто продължи по същата отъпкана пътека, по която бяха минали преди малко и пропусна тези думи покрай ушите си.

Вървяхя почти толкова, колкото и на отиване. Този път, като излязоха на плажа, се остремиха към кораба. По лицето на капитана се разля блажена усмивка, изглежда доволен, че го вижда цял. Опасенията му за щети нанесени от въпросната Берта се оказаха неоправдани… за щастие. Всички се качиха на кораба, който леко се поклащаше от окенските вълни и…

Пиратите блъснаха грубо трите момичета, а краката им се удариха в дървеният под на палубата. Пред тях в цялото им величие стояха братята Рейн.

Ксев за разлика от Рейчъл и Ашли изглеждаше доста уплашена. Другите две граций обаче излъчваха само презрение и омраза. Силвър изглеждаше леко смутен, докато Джон излъчваше самоувереност.

— Какво за бога искате от нас-изрепчи се на среща им Рейчъл.

Ксев и изшътка, макар да знаеше, че няма смисъл, тъй като Рейчъл винаги говореше в най-неподходящите моменти.

— Проявявате наглост спрямо капитана, а? — Малчо дръпна момичето за косата, но в следващия миг Силвър отблъсна пирата и той пусна момичето. Рейчъл погледна изненадано Рейн, едва сега забеляза разликата между двамата братя. Силвър бе висок и строен с кестенява коса и искрящи кафяви очи, които за разлика от тези на Джон изглеждаха някак приятелски.

— Писна ми да се занимавам с вас-изръмжа Джон след което сграбчи Ашли за китката и я дръпна за да се изправи. Момичето започна да се дърпа, но нямаше смисъл. — Ти идваш с мен-усмихна и се той зловещо.

— А какво да правим с тези двете? — попита Едноръкият и се вгледа хищно в Ксев.

— Каквото искате-отвърна безразлично Джон и задърпа Ашли към каютата си.

Пиратите замъкнаха съпротивляващите се момичета към общите каюти.

Рейчъл бе настанена в каютата където пиратите обикновенно се храниха. Имаше десетина стола разхвърляни по пода, търкаляща се ваза и преобърната маса, както и старинни сребърни съдове по пода.

Момичето чу как вратата зад гърба и се хлопва и предазливо заоглежда помещението. 15 минути тя търси изход, но след като осъзна колко здраво залостена е вратата, Рейчъл седна на прашния под, облягайки се на стената и обвила ръце около коленете си. Момичето не се бе чуствало толкова безсилно от изпита по биология във втори курс, когато бе прекарала една доста пиянска вечер и на сутринта не помнеше нищо за мекотелите и еволюционното им развитие.