Читать «Кървав сън» онлайн - страница 24

— Какво стана? — попита мъжа най-близо до Джон-Едноръкият.

— Земетръс… — промълви персона без един крак, подпираща се на бастун. Той се назоваваше като Хук.

— Най-добре ще е да побързаме. — капитанът на кораба, вече сериозен, поведе всички по една добре-отъпкана пътека. Малко по малко слънцето започна все повече и повече да пробива през короните на дърветата, които пък от своя страна растяха все по нарядко. Излязоха пред нещо като пещера, само където на мястото на входа и сега бяха струпани камари камъни. Лицето на Джон се изви в болезнена гримаса на гняв и притеснение.

— Силвър… — прошепна, сякаш на себе си, той, но Ашли успя да чуе.

След малко пред погледа на всички се показа друга фигура на мъж, малко по-нисък от капитана и доста по-различен по излъчване. Приличаше по-скоро на някой аристократ корабокрушенец, отколкото на пират… И може би, защото той бе именно такъв, но петимата приятели нямаше как да знаят това. Дрехите му бяха различни, не носеше пиратска шапка и всичките му крайници си бяха на мястото-вероятно това бе единственото нещо, по което си приличаха с Джон. Капитанът остави Ашли на земята и даде нареждания на най-близкия до него да не я изпуска от очи. После се приближи към човека, който бе нарекъл „Силвър“.

— Колко пъти, Силвър, колко пъти?! — питаше той и гневно клатеше глава-Не бива… Повтарям НЕ БИВА да си играеш с динамита-в гласа му се четеше загриженост-И какво, да го вземат мътните, си направил с Лъвската паст?! Къде и е входа?

— Под камъните… — отвърна съвсем спокойно другият и Рейчъл забеляза, че той имаше красиво лице.

— Охо, това можех да го видя и сам. И защо е под камъните?

— Ами, Берта се опита да готви и взе динамита по погрешка, вместо дърветата… За огъня, нали се сещаш?

Джон погледна ужасено и установи кое бе причината за труса преди малко.

— Ааааааааааагрх… Тази беззъба… Между другото тя успя ли да оцелее? По-добре не, защото собственоръчно ще я заколя… Всъщност няма… — Рейн приглади замислено козята си брадичка-Няма да има кой да ни готви. Та жива ли е?

— Да, успя да се измъкне само с няколко драскотини… Чака ни в кораба и… готви… Но няма динамит наоколо, бъди спокоен-допълни Силвър, забелязал какво се бе изписало по лицето на брат му.

— Ох, добре… — отдъхна си Джон. — Ще оправиме входа някой друг път… Имаме и други експлозиви, поставени далече от Берта и от теб.

— Защо пък от мен? — изглежда се засегна Силвър.

— За всеки случай, да не би да опиташ и ти да готвиш… — измърмори капитанът.

— А тези кои са? Защо ги водиш при Лъвската паст? Смятах, че там са само съкровищата…

— Е и тези са такива-Джон посочи с глава към „Трите граций“, а Ашли изсъска:

— Аз не съм предмет! — вече се тресеше от гняв. Капитанът насочи поглед към нея, усмихна се ехидно и след това отново я метна на рамо. — Между другото… — зашепна и той. — Кой от тях двамата е приятелят ти?

Джон многозначително извърна очи към Мартин и Виктор, играещи ролята на човали с картофи върху силните рамена на Малчо. Очите на Ашли се разшириха от изумление. Определено не бе очаквала такъв въпрос.