Читать «Кървав сън» онлайн - страница 23

— Но капитане-възкликна Хук… — там крием съкровищата…

— Спокойно Хук… — каза Джон… — хей хей Еднпрък махни си куката от врата на момичето казах ти нещо… това е заповед хайде тръгвайте…

Моряците метнаха тийнейджърите върху рамената си… Мартин и Виктор едновременно удряха Малчо, но той като че ли нищо не усещаше… Ашли започна също да блъска с юмруци гърба на капитана… той също не показваше с нищо, че усеща отчаяните опити, но изведнъж той каза:

— Стига толкова ако не искаш аз сам да те укротя…

Усетила заплашителния тон на гласа му Ашли престана и те продължиха… скоро достигнаха отново залива…

Беше някъде по обяд и слънцето жарко печеше над тях. Лъчите му се отразяваха в безбрежния океан и щом някой погледнеше натам блясъкът бе способен буквално да го ослепи. Отначало Ашли си помисли(тъй като нямаше добра видимост, метната върху гърба на пирата), че отиват към кораба им, но когато излязоха пред плажа те тихомълком се запътиха именно в обратната посока. Малко по малко палмите се превърнаха в тропически гори и сякаш петимата приятели заедно с техните похитители вървяха из сърцето на някоя джунгла. Отвсякъде се чуваха най-различни звуци, я на птици, я на някоя заблудена маймуна, но изведнъж се разнесе оглушителен рев. Русокоската неволно се сепна, припомняйки си случката с пантерата, ала изглежда този звук не бе направил никакво впечатление на пиратите-те явно бяха привикнали към него. Въпреки това в групата се долавяше някакво изострено напражение, Джон и останалите бяха нащрек за някой неочакван нападател. Както и да е. След малко нещо прошумоли над главата на Уайлд и тя машинално погледна нагоре. Последва писък от нейна страна. Ако беше на земята, момичето вероятно би поскочило от изненада. Пиратите изглежда се бяха постреснали от нейния вик и погледнаха натам, накъдето гледаше и тя. От едно тропическо дърво, увита здраво около дебел клон, се беше провесила отровно-зелена змия. Като успя да я фокусира нормално, посъвзела се от шока, Ашли установи, че бе просто един „почти безобиден“ питон. Последва силен смях от страна на пиратите. Те изглежда смятаха постъпката на момичето за много забавна. Русокоската се смръщи, но трудно някой можеше да забележи това-косата и бе паднала пред лицето. След малко и се наложи отново да подскочи. Нечия ръка се бе стоварила върху онова място, обикновено използвано за седене върху му.

— Не се впрягай толкова, в сигурни ръце си… за сега… — прихна Джон, пиратът, който я държеше и който вероятно бе направил горепосочения „жест“. Останалите похитители последваха примера му(за смеенето, де). Сетне, обаче, нещо накара смехът им бързо да секне. Земята под краката на всички се разтресе. Всеки, дори и пиратите, бе изгубил чувството си за сигурност. Имаха усещането, че стъпваха по нещо, което всеки момент щеше да се срути и сгомоляса, повличайки и тях със себе си. После всичко отихна. Нямаше ги песните на птиците, нищо. Просто една тишина, разстлала се наоколо.