Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 8

Старкуедър прекоси стаята и повдигна завесите отляво, откривайки следи от куршуми в ламперията.

— Велики Боже, изписал е инициалите си на стената! „Р. У“ изрисувано с дупки от куршуми. Забележително!

Той пусна завесите и се върна при Лора.

— Трябва да призная, че е бил дяволски добър стрелец. Хм! Сигурно е било малко страшничко да се живее с него.

— Така беше — натърти Лора. Внезапно обзета от истеричен пристъп, тя буйно скочи от канапето и отиде при неканения си гост. — Още ли трябва да продължаваме да говорим за всичко това? — раздразнено повиши тон тя. — Само отлагаме онова, което и без друго ще стане накрая! Не разбирате ли, че трябва да позвъните на полицията? Нямате друг избор. Как не виждате, че е далеч по-добре да го сторим веднага? Или искате аз да го направя? Така ли е? Добре, ще го направя.

Тя бързо отиде до телефона, но когато вдигна слушалката, Старкуедър я изпревари и сложи ръката си върху нейната.

— Първо трябва да поговорим — каза й той.

— Нали досега все това правим — рече Лора. — Но както и да е, вече няма какво повече да говорим.

— Не, има — настоя той. — Осмелявам се да кажа, че съм глупак. Но трябва да намерим някакъв изход.

— Изход? За мен? — попита Лора невярващо.

— Да, за вас. — Той се отдалечи от нея, но след това се върна и я погледна. — Смел човек ли сте? — попита той. — Можете ли да лъжете, ако се наложи… да лъжете убедително?

Лора втренчено го погледна и рече само:

— Вие сте луд!

— Може и така да е — съгласи се Старкуедър.

Тя поклати недоумяващо глава и му каза:

— Не знаете какво вършите.

— Много добре зная какво върша — отвърна той. — Превръщам се в съучастник на престъпление.

— Но защо? — попита Лора. — Защо?

Преди да отговори, Старкуедър я загледа за момент. След това повтори:

— Да, защо наистина? — Той заговори бавно, като обмисляше всяка дума: — Навярно поради простата причина, че вие сте много привлекателна жена и не бих искал да си представя как влизате в затвора, където ще прекарате по-голямата част от живота си. За мен това е също толкова ужасно, колкото би било, ако ви обесят пред очите ми. А цялата ситуация е много неблагоприятна за вас. Съпругът ви е бил инвалид. Дори и да ви е предизвикал по някакъв начин, разполагаме единствено с вашата дума за това. А вие не сте особено склонна да кажете какво е станало. Следователно е малко вероятно съдебното жури да ви оправдае.

Лора го изгледа продължително, преди да проговори.

— Вие не ме познавате — каза тя. — Това, което ви наговорих, може да са куп лъжи.

— Може — съгласи се живо Старкуедър. — И аз навярно съм някакъв хапльо, но ви вярвам.

Лора извърна поглед, а после се отпусна на табуретката с гръб към него. За известно време настъпи мълчание. След това тя обърна към него очи, озарени от внезапно появила се надежда, погледна го въпросително, сетне кимна едва забележимо.

— Да — каза тя. — Мога да лъжа, ако се наложи.

— Добре — извика решително Старкуедър. — А сега говорете, говорете и то бързо!