Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 10

— Вече ви обясних, че ще рискувам — отговори Старкуедър и продължи: — А сега, какво представлява тази, как й беше името… Бенет — Бени? Съобразителна? Интелигентна?

— Тя е много способна и изпълнителна — увери го Лора.

Старкуедър щракна с пръсти.

— Току-що ми хрумна нещо! — каза той. — Защо никой в къщата не е чул изстрела?

— Ами… майката на Ричард е доста възрастна, а също и недочува — отвърна Лора. — Стаята на Бени е в другия край на къщата, а жилището на Ейнджъл е съвсем изолирано и има тапицирана врата. Що се отнася, разбира се, до младия Жан — той спи в стаята отгоре, ляга си рано и сънят му е много здрав.

— Всичко това е изключително благоприятно — отбеляза Старкуедър.

Лора изглеждаше озадачена.

— Какво предлагате? — попита тя. — Смятате, че можем да направим така, че да изглежда като самоубийство?

Той се обърна, за да погледне отново трупа.

— Не — отговори той, поклащайки глава. — Боя се, че няма надежда да заприлича на самоубийство.

Той отиде до инвалидния стол и остана загледан за момент в тялото на Ричард Уоруик, след това попита:

— Предполагам, че си е служил с дясната ръка?

— Да — отговори Лора.

— Да, боях се, че е така. Във всеки случай не би могъл да се застреля под такъв ъгъл — заяви той и посочи лявото слепоочие на Уоруик. — Освен това няма следи от обгаряне. — Замисли се за секунда-две и после добави: — Не, стреляно е от известно разстояние. Самоубийството е напълно изключено. — Той отново помълча за миг, преди да продължи: — Но, разбира се, стават и злополуки. В края на краищата, би могло да се е случило точно това.

След продължителна пауза той започна да пресъздава онова, което беше намислил.

— Значи да допуснем, например, че съм пристигнал тук тази вечер. Както всъщност си беше. Че съм нахълтал слепешката през онзи прозорец. — Той отиде до френския прозорец и се направи, че влиза опипом в стаята. — Ричард си е помислил, че съм крадец и е дал напосоки един изстрел. Е, това изглежда много правдоподобно, имайки предвид бойните му подвизи, за които разказахте. Тогава аз се приближавам до него — и Старкуедър отиде бързо до трупа в количката — … и извивам пистолета настрани…

Лора припряно го прекъсна:

— А той е гръмнал при вашата схватка… нали?

— Да — съгласи се Старкуедър, но веднага се поправи. — Не, не става. Както казах, полицията бързо ще установи, че с пистолета не е стреляно от толкова близо. — Той премисли отново ситуацията и после продължи: — Добре, да речем, че веднага съм му отнел оръжието. — Поклати глава и разпери безпомощно ръце. — Не, и това не става. След като съм му отнел пистолета, защо, по дяволите, ще трябва да го убивам? Не, боя се, че звучи наивно — въздъхна той и после реши: — Добре, да се спрем на убийство. И просто, и ясно. Но убийство от външен човек. Убийство от някой непознат или непознати.

Той прекоси стаята, отиде до френския прозорец, вдигна завесите и погледна навън, сякаш търсеше нещо, което да му подскаже друго решение.

— А ако е бил, да речем, истински крадец? — предложи услужливо Лора.