Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 7

Тя стана, прекоси стаята и отиде до масата с креслото, за да изтръска пепелта от цигарата си в пепелника.

— През целия си живот — продължи тя — онова, което Ричард най-много обичаше да прави, беше да стреля. Затова, когато дойдохме да живеем в тази къща, всяка нощ, след като останалите си легнеха, той сядаше тук… — и тя посочи към инвалидната количка — и Ейнджъл, неговият… неговият прислужник и въобще момче за всичко, както, предполагам, бихте го определили вие, та Ейнджъл донасяше брендито и някое от оръжията на Ричард и го поставяше до него. После отваряше широко френския прозорец, а Ричард, седнал ето тук, се взираше навън в търсене на светещи котешки очи, заблудил се заек или дори куче. Разбира се, напоследък зайците не са толкова много. Онази болест… как я наричаха… максиматоза или как беше там… умори доста от тях. Но пък застреля много котки. — Тя дръпна от цигарата си. — Стреляше по тях и денем. Също и по птици.

— Съседите не се ли оплакваха? — попита я Старкуедър.

— Разбира се, че се оплакваха — отговори Лора и се върна, за да седне пак на канапето. — Знаете ли, ние живеем тук едва от година-две. Преди това живеехме на източния бряг, в Норфък. Там домашните любимци на една-две къщи станаха жертви на Ричард и получихме доста оплаквания. Всъщност затова дойдохме да живеем тук. Тази къща е много усамотена. Само един съсед на километри оттук. Но пък има в изобилие катерици и птици, а също и бездомни котки. — Тя направи кратка пауза, а после продължи: — В Норфък всъщност се случи нещо, което се превърна в голям проблем. Една жена се отбила веднъж у дома, понеже събирала пари за празника на селото. Когато тя си тръгнала надолу по пътеката, Ричард изстрелял няколко куршума встрани от нея. Била побягнала като заек, рече той после. Докато ни разказваше за станалото, се заливаше от смях. Помня как казваше, че дебелият й задник се тресял като желе. Но тя отиде в полицията и се вдигна ужасен шум.

— Мога да си представя — сухо изрече Старкуедър.

— Ричард обаче се измъкна безнаказано от цялата работа — каза Лора. — Той, разбира се, имаше разрешително за всичките си оръжия и уверяваше полицаите, че ги използваше само за да стреля по зайци. Отхвърли оплакването на бедната мис Батърфийлд, твърдейки, че тя била просто една бъзлива стара мома, която си въобразила, че стрелял по нея. Той се кълнеше, че изобщо не бил направил такова нещо. Ричард винаги е бил много убедителен. Без никакво затруднение накара полицаите да му повярват.

Старкуедър скочи от табуретката си, прекоси стаята и отиде до трупа на Ричард Уоруик.

— Съпругът ви, изглежда, е имал доста превратно чувство за хумор — отбеляза той язвително. Погледна масата до инвалидната количка и продължи: — Разбирам какво имахте предвид одеве. Значи е било обичайна практика вечер да държи оръжие при себе си. Ала навярно той не е очаквал да застреля нещо нощес. Не и при тази мъгла.

— О, той винаги държеше оръжие тук — отговори Лора. — Всяка нощ. Беше му нещо като детска играчка. Понякога стреляше по стените, оставяйки дупки. Погледнете ей там! — Тя посочи към стъклената врата. — Долу вляво, зад завесите.