Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 57

Старкуедър поклати глава.

— Всъщност не съм направил нищо, с което сериозно да помогна — каза той. — Мое дело е само това, че нахълтах и открих един труп.

— Но ние с Лора открихме трупа на Ричард — засече го мис Бенет. Тя направи пауза и след това изведнъж додаде: — Или Лора… вие…? — гласът й постепенно затихна.

Глава осемнадесета

Старкуедър погледна мис Бенет и се усмихна.

— Много сте наблюдателна, нали? — отбеляза той.

Мис Бенет втренчено го погледна.

— Вие сте й помогнали, значи? — попита тя и думите й прозвучаха като обвинение.

Той се отдалечи от нея.

— Сега вече започвате да си въобразявате — каза й Старкуедър.

— О, не, съвсем не — отговори рязко мис Бенет. — Аз искам Лора да бъде щастлива. О, толкова много искам тя да бъде щастлива!

Старкуедър се обърна към нея и пламенно извика:

— Аз също, дявол да го вземе!

Мис Бенет изненадано го погледна. После започна да говори:

— В такъв случай аз… трябва да… — захвана тя, но беше прекъсната от Старкуедър, който й махна да мълчи и прошепна:

— Само една секунда.

Той отиде бързо до френския прозорец, отговори го и извика:

— Какво правиш там?

Мис Бенет едва сега видя Жан, който размахваше някакъв пистолет отвън на ливадата.

Тя също стана бързо, отиде до прозореца и настоятелно извика:

— Жан! Жан! Дай ми този пистолет!

Жан обаче беше прекалено бърз за нея.

Той побягна, смеейки се и извика:

— Ела и си го вземи! — и продължи да тича.

Мис Бенет тръгна след него, като викаше силно: „Жан! Жан!“

Старкуедър излезе и погледна навън към ливадата, опитвайки се да разбере какво става. После се обърна и тръгна към вратата, когато Лора неочаквано влезе в стаята.

— Къде е инспекторът? — попита тя.

Той равнодушно махна с ръка. Лора затвори вратата и отиде при него.

— Майкъл, трябва да ме изслушаш — примоли му се тя. — Джулиън не е убил Ричард.

— Така ли? — студено отвърна Старкуедър. — Той ти го каза, нали?

— Ти не ми вярваш, но е истина — отчаяно каза Лора.

— Искаш да кажеш, че ти приемаш това за истина — отбеляза той.

— Не, знам че е така — отговори Лора. — Знаеш ли, той си мисли, че аз съм убила Ричард.

Старкуедър се отдалечи от френския прозорец и се върна в стаята.

— Това не е никак чудно — каза й той със злобна усмивчица. — И аз така си помислих, нали?

Гласът й прозвуча още по-отчаяно, когато настоя:

— Той си мисли, че аз съм убила Ричард. Но не може да го понесе. Това го кара да се чувства… — Тя смутено спря и после продължи: — Сега чувствата му към мен са променени.

Старкуедър студено я погледна.

— А ти от своя страна — изтъкна той, — когато реши, че той го е убил, прие това, без да ти мигне окото. — Старкуедър се усмихна, леко омилостивен. — Жените са чудни създания! — промърмори той и седна върху една от страничните облегалки на канапето. — Кое принуди Фарър да разкрие този издайнически факт, че снощи е бил тук? Само не ми казвай, че това е било продиктувано от чистата и безкористна любов към истината.