Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 55

— Много добре. Аз обаче няма да съм тук. Връщам се в Абадан, за да се заема с работата си.

Мисис Уоруик махна пренебрежително с ръка, явно считайки тази пречка за нещо незначително.

— Няма да сте откъснат от света — напомни му тя. — Сигурно и в Абадан има вестници, радио и други такива неща.

— О, да — съгласи се той. — Разполагаме с всички придобивки на съвременния свят.

— Тогава, моля ви, задръжте този плик. Виждате ли до кого е адресиран?

Старкуедър погледна адреса.

— До началника на полицията. Да. Но изобщо не схващам какво сте намислили — каза той на мисис Уоруик. — За жена имате забележително умение да пазите тайна. Или сама извършили това убийство, или знаете кой е направил. Така е, нали?

Тя извърна поглед и отговори:

— Нямам намерение да обсъждам този въпрос.

Старкуедър седна в креслото.

— И все пак — настоя той, много бих желал да зная точно какво сте намислили.

— Тогава, боя се, че няма да ви кажа — тросна се мисис Уоруик. — Както заявихте, аз съм жена, която добре умее да пази тайните си.

Старкуедър реши да пробва различен подход и каза:

— Онова приятелче камериерът… дето се е грижел за сина ви… — Той млъкна, опитвайки се да си спомни името на прислужника.

— Имате предвид Ейнджъл? — попита мисис Уоруик. — И какво за Ейнджъл?

— Симпатичен ли ви е? — попита Старкуедър.

— Не, всъщност, не — отвърна тя. — Но си разбираше от работата, а и Ричард не беше от лесните.

— Предполагам — отбеляза Старкуедър. — Но Ейнджъл се справяше с трудностите, нали?

— Затова пък му се плащаше много добре — гласеше киселият отговор на мисис Уоруик.

Старкуедър отново закрачи из стаята, после се обърна към мисис Уоруик и, опитвайки се да я принуди да продължи, каза:

— Държеше ли го Ричард с нещо в ръцете си?

Старата дама за момент придоби озадачен вид.

— Да го държи в ръцете си ли? — повтори тя. — Какво искате да кажете? О, разбрах. Имате предвид дали Ричард е знаел нещо, което би дискредитирало Ейнджъл?

— Да, точно това имам предвид — потвърди Старкуедър. — Беше ли Ейнджъл зависим от него?

Мисис Уоруик се замисли, преди да отговори. После каза:

— Не, не мисля.

— Просто се чудех… — започна той.

— Мислите — нетърпеливо го прекъсна мисис Уоруик — дали Ейнджъл е застрелял сина ми? Съмнявам се. Много се съмнявам.

— Разбирам. Номерът не мина — отбеляза Старкуедър. — Жалко!

Внезапно мисис Уоруик стана права и каза:

— Благодаря ви, мистър Старкуедър. Бяхте много любезен.

Тя му подаде ръка. Той я пое, развеселен от безцеремонността й, после отиде до вратата и я отвори. След миг тя излезе от стаята. Старкуедър затвори вратата след нея и се усмихна.

— Ех, да му се не види! — възкликна той и отново погледна плика. — Каква жена!

В този момент в стаята влезе мис Бенет и той побърза да прибере плика в джоба си. Мис Бенет беше замислена и силно притеснена.

— Какво ви каза мисис Уоруик? — попита го тя.

Изненадан, Старкуедър забави отговора си, да спечели време: за да спечели време.

— Да? Какво казахте?

— Мисис Уоруик… какво ви каза тя? — попита отново мис Бенет.