Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 58

— Заради Ейнджъл — отговори Лора. — Ейнджъл видял… или казва, че видял… Джулиън тук.

— Да — забеляза Старкуедър с горчив смях. — И на мен ми се стори, че ми намирисва на изнудване. Неприятно човече е този Ейнджъл!

— Казва, че видял Джулиън точно след… точно след изстрела — рече Лора. — О, толкова ме е страх! Кръгът започва да се затваря! Толкова ме е страх!

Старкуедър отиде при нея и я хвана за раменете.

— Не се бой — каза успокоително той. — Всичко ще се оправи.

Лора поклати глава.

— Няма да се оправи — извика тя.

— Ще се оправи, казвам ти — повтори той и леко я разтърси.

Лора го погледна учудено.

— Дали някога ще узнаем кой е застрелял Ричард? — попита тя.

Старкуедър я изгледа за миг, без нищо да продума, после отиде до френския прозорец и погледна към градината.

— Вашата мис Бенет — каза той — изглежда е сигурна, че знае всички отговори.

— Тя винаги е сигурна, че знае всички отговори — отвърна Лора. — Но понякога прави грешки.

Старкуедър изведнъж й направи знак да отиде при него, забелязал, изглежда, нещо навън. Тя се затича към него и пое протегнатата му ръка.

— Да, Лора — извика той развълнувано, като не отместваше поглед от градината. — Така си и помислих!

— Какво има? — попита тя.

— Шшт! — предупреди я той. Почти в същия миг мис Бенет влезе в стаята откъм преддверието.

— Мистър Старкуедър! — извика припряно тя. — Идете веднага в съседната стая… инспекторът вече е там. Бързо!

Старкуедър и Лора прекосиха живо кабинета и забързаха по коридора, затваряйки вратата след себе си. Веднага щом те излязоха, мис Бенет погледна навън към градината, където вече започваше да се здрачава.

— Хайде, влизай вече Жан, — извика му тя. — Престани повече да ме дразниш! Хайде влизай вътре!

Глава деветнадесета

Мис Бенет махна на Жан и после се върна в стаята, заставайки отстрани до френския прозорец. Изведнъж Жан се появи откъм терасата. На зачервеното му от триумф лице се беше изписало дяволито изражение. Той държеше пистолет.

— Жан, как, да му се не види, си се сдобил с това? — попита го мис Бенет.

Жан влезе в стаята.

— Мислиш се за много умна, нали, Бени? — рече той войнствено. — Много хитро, заключила си всички пушки на Ричард ей там! — Той кимна към преддверието. — Но аз намерих ключ, който да пасне на оръжейния шкаф и сега имам пистолет, също като Ричард. Вече имам много пушки и пистолети. И ще стрелям по животни. — Той вдигна пистолета и го насочи към мис Бенет, която трепна. — Внимавай, Бени — продължи той и се изкикоти. — Може и теб да гръмна!

Мис Бенет се постара да прикрие тревогата и изрече с възможно най-спокойния тон, който успя да докара:

— О, няма да направиш такова нещо, Жан. Знам, че няма.

Жан продължаваше да се цели в нея, но след малко отпусна ръка. Мис Бенет едва забележимо си отдъхна, а след кратка пауза Жан извика обичливо и развълнувано:

— Не, няма! Разбира се, че няма!

— В края на краищата, ти няма да постъпиш като лекомислено момче — каза успокоително мис Бенет. — Вече си голям мъж, нали така?

Жан грейна. После отиде до бюрото и седна на стола.