Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 4

Лора Уоруик го погледна безизразно.

— Първо почукахте на прозореца… няколко пъти — промълви тя.

— Да, така е. Но никой не отвори.

Дъхът й секна.

— Не, не отворих — сега тя почти шепнеше.

Старкуедър я погледна, сякаш опитвайки се да схване какво му говори. Направи една крачка към трупа в количката, после се обърна към жената на канапето. За да я подкани отново към разговор, той повтори:

— Както казах, пробвах дръжката, прозорецът не беше затворен и затова влязох.

Лора сведе поглед към чашата с брендито. После заговори, сякаш произнасяйки реплика от пиеса:

— „Вратата се отваря и вътре влиза неканеният гост“. — Тя леко потръпна. — Тази фраза винаги ме е плашила, когато бях малка. „Неканеният гост“! — Тя отметна глава назад, поглеждайки неочаквания си посетител и изведнъж нервно възкликна: — О, защо просто не позвъните на полицията и не приключим с тази работа?!

Старкуедър отиде до трупа в инвалидната количка.

— Още не — каза той. — Навярно малко по-късно. Може ли да ми кажете защо сте го застреляли?

Когато заговори, в гласа й отново се прокрадна иронична нотка:

— Мога да ви дам няколко напълно задоволителни причини. От една страна той пиеше. Пиеше извънредно много. От друга — беше жесток. Непоносимо жесток. Мразех го от години. — Виждайки острия поглед, който Старкуедър й отправи при тези думи, тя ядно продължи: — О, какво очаквате да ви кажа?

— Мразели сте го от години? — промърмори Старкуедър сякаш на себе си, сетне погледна замислено трупа. — Ала тази вечер… се е случило нещо особено, нали? — попита той.

— Напълно сте прав — отвърна натъртено Лора. — Тази вечер наистина се случи нещо особено. Затова… взех от масата пистолета, който стоеше до него и… и го застрелях. Беше съвсем просто. — Тя хвърли нетърпелив поглед към Старкуедър и продължи: — О, какъв смисъл има да говорим за това? И без друго накрая ще трябва да позвъните в полицията. Няма никакъв изход от тази работа. — Гласът й заглъхна, когато повтори: — Никакъв изход!

Старкуедър я погледна от другия край на стаята.

— Не е толкова просто, колкото си мислите — отбеляза той.

— Защо да не е? — попита Лора. Гласът й прозвуча уморено.

Старкуедър тръгна към нея, говорейки бавно и натъртено:

— Не е толкова лесно да направя това, за което настоявате — каза той. — Вие сте жена. Една много привлекателна жена.

Лора му хвърли пронизващ поглед.

— Това има ли някакво значение? — попита тя.

Гласът на Старкуедър звучеше почти весело, когато отговори:

— Теоретически не, разбира се. Но на практика — да.

Той занесе балтона си до нишата, сложи го върху креслото, върна се при тялото на Ричард Уоруик и се загледа в него.

— О, това е някакъв рицарски жест — отбеляза Лора с безразличие.

— Е, ако предпочитате, наречете го любопитство — отвърна Старкуедър. — Бих искал да зная всичко около тази работа.

Лора помълча за миг, преди да отговори. После рече само:

— Вече ви казах.

Старкуедър бавно, като хипнотизиран, закрачи около инвалидната количка, в която беше трупът на Лориния съпруг.