Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 19

— Къде отиде този мъж? — попита мис Бенет.

— Откъде мога да знам, по дяволите, в тази мъгла? — отвърна Старкуедър.

Жан стоеше до тялото на Ричард и възбудено го гледаше.

— Някой е застрелял Ричард — извика той.

— Така изглежда — съгласи се Старкуедър. — Най-добре се обадете на полицията. — Той сложи пистолета на масата до инвалидната количка, вдигна гарафата и си сипа бренди в една чаша. — Кой е той?

— Съпругът ми — отвърна безизразно Лора и отиде да седне на канапето.

С леко пресилена загриженост Старкуедър й каза:

— Ето… изпийте това!

Лора вдигна поглед към него.

— Получили сте шок — добави натъртено той.

Когато тя пое чашата, Старкуедър застанал с гръб към останалите и се усмихна съучастнически, за да й подскаже, че е разрешил проблема с отпечатъците върху чашата. После се отдалечи, хвърли шапката си на креслото и изведнъж видя, че мис Бенет се кани да се наведе над трупа на Ричард, затова бързо се обърна към нея:

— Не, нищо не бива да пипате, мадам — помоли я той. — Това прилича на убийство и ако наистина е така, нищо не бива да се пипа.

Мис Бенет се изправи и се отдръпна ужасена от трупа в количката.

— Убийство? — извика тя. — Не може да е убийство!

Мисис Уоруик, майката на мъртвеца, беше застанала на прага на кабинета. Сега тя влезе вътре и попита:

— Какво се е случило?

— Ричард е бил застрелян! Ричард е бил застрелян! — каза й Жан, който изглеждаше повече възбуден, отколкото загрижен.

— Тихо, Жан! — заповяда мис Бенет.

— Какво чуха ушите ми? — попита спокойно мисис Уоруик.

— Той каза, че бил убит — каза Бени и посочи към Старкуедър.

— Ричард! — прошепна мисис Уоруик, а Жан се наведе над тялото и извика:

— Вижте… вижте! На гърдите му има нещо… някакъв лист… има нещо написано…

Той протегна ръка към листа, но беше спрян от нареждането на Старкуедър:

— Не пипайте! В никакъв случай да не се пипа нищо! — После бавно зачете на глас: — „Петнадесети май. Пито — платено!“

— Велики Боже! Макгрегър! — извика мис Бенет и мина зад канапето.

Лора стана права, а мисис Уоруик се намръщи.

— Искате да кажете — започна тя, — че онзи мъж… бащата на детето, което беше прегазено…?

— Макгрегър, разбира се — прошепна на себе си Лора и седна в креслото.

Жан отиде до трупа.

— Вижте… написано е с изрезки от вестник — рече той развълнувано.

Старкуедър отново го възпря:

— Не, не пипайте! — нареди той. — Оставете това на полицията! — Той отиде до телефона. — Дали да не…?

— Не — каза твърдо мисис Уоруик. — Аз ще се обадя.

Поемайки, нещата в свои ръце и събирайки всичката си смелост, тя се приближи до бюрото и започна да набира номера. Жан възбудено отиде до ниската табуретка и коленичи върху й.

— Оня човек, дето е избягал… — попита той мис Бенет. — Мислите ли, че той…?

— Шшт, Жан — каза строго мис Бенет, докато мисис Уоруик заговори с тих, но ясен и властен глас по телефона:

— Полицията ли е? Тук е Ланглърт Хаус домът на мистър Ричард Уоруик. Току-що намерихме мистър Уоруик… застрелян.