Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 17

Лора кимна.

— Така — продължи Старкуедър. — Точно пет минути преди полунощ ще чуете изстрела. Тръгвайте!

Тя се упъти към вратата, обърна се и го погледна, несигурна в себе си. Старкуедър прекоси стаята, за да й отвори вратата.

— Няма да ме разочаровате, нали? — попита той.

— Няма — тихо отговори Лора.

— Добре.

Тя точно се накани да излезе, когато Старкуедър видя, че сакото й лежи на канапето. Повика я обратно и усмихнато й го подаде, тя излезе, а той затвори вратата след нея.

Глава пета

След като затвори вратата след Лора, Старкуедър спря за миг, размисляйки какво трябва да се направи. После погледна часовника си и извади цигара. Отиде до масата с креслото и се накани да вземе запалката, когато видя снимка на Лора върху една от лавиците с книги. Той я свали оттам, погледна я, усмихна се, върна я на мястото й и запали цигарата си, след което остави запалката на масата. Извади носната си кърпа, изтри отпечатъците върху облегалките на креслото и снимката и после постави стола така, както той стоеше първоначално. Взе цигарата на Лора от пепелника, после отиде до инвалидната количка и взе своята цигара от пепелника на масата. Сетне прекоси стаята, за да отиде до бюрото, избърса отпечатъците и оттам, върна ножицата и попивателната по местата им и оправи пресата за попиване. Огледа пода около себе си, да не би да е изпуснал някоя изрезка, намери една до бюрото, смачка я и я пъхна в джоба на панталоните си. Изтри отпечатъците си от електрическия ключ до вратата и от стола до бюрото, взе фенерчето си оттам, отиде до Френския прозорец, дръпна леко завесите и освети пътечката отвън.

— Почвата е прекалено твърда за отпечатъци — промърмори на себе си той.

Остави фенерчето върху масата с инвалидната количка и взе пистолета. След като се увери, че е зареден, изтри отпечатъците, отиде до табуретката и остави пистолета отгоре й. Погледна бързо часовника си, отиде до креслото в нишата и си сложи шапката, шала и ръкавиците. После прекоси стаята и отиде до вратата, преметнал балтона през рамо. Точно щеше да изгаси лампите, когато си спомни, че трябва да изтрие отпечатъците от вратата и дръжката. След това изгаси светлините, отиде пак до табуретката и си облече балтона. Вдигна пистолета и се накани да стреля по инициалите на стената, но осъзна, че завесите ги закриват.

— По дяволите! — изруга той. Взе бързо стола от бюрото, за да подпре с него завесите. Зае отново позиция до табуретката, стреля с пистолета и после живо отиде до стената, за да види резултата.

— Не е зле! — поздрави се той. Докато нагласяше стола на бюрото в предишното му положение, Старкуедър чу гласове откъм вътрешността на къщата. Хукна към френския прозорец, вземайки пистолета със себе си. Миг по-късно се появи отново, грабна фенерчето и пак се втурна навън.

Четирима души забързаха към кабинета от различни краища на къщата. Майката на Ричард Уоруик — висока и властна стара дама, беше облечена в пеньоар. Имаше бледо лице и вървеше с помощта на бастун.

— Какво стана, Жан? — попита тя младия юноша в пижама, който застана до нея на площадката. Той имаше особеното лице на фавън, излъчващо невинност и чистота. — Какво са се разтърчали всички посред нощ? — извика тя, когато към тях се присъедини жена на средна възраст със сивееща коса, облечена в халат от мека вълна. — Бени! — властно се обърна тя към жената. — Кажи ми какво става?