Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 12

— Някой, който се е заканвал. Може би някой, който е имал сериозни основания за това — насърчи я Старкуедър.

Тя спря да крачи, обърна се и го погледна.

— Има едно нещо… току-що си спомних — каза тя и сетне бавно добави: — Бащата на едно дете, което Ричард прегази.

Глава четвърта

Старкуедър изгледа втренчено Лора.

— Ричард е прегазил дете? — попита той развълнуван. — Кога е станало това?

— Преди около две години — отвърна Лора. — Когато живеехме в Норфък. Бащата на детето, разбира се, със сигурност се закани да отмъсти.

Старкуедър седна на ниската табуретка.

— Това вече е известна възможност — каза той. — Както и да е, разкажете ми всичко, което можете да си спомните.

Лора помисли за миг и после започна да говори:

— Ричард се връщал от Кроумър — каза тя. — Бил много пиян, което не беше необичайно за него. Минавал през някакво селце с над сто километра в час и очевидно се е движел на зигзаг. Детето — едно малко момченце — изскочило на пътя от тамошната странноприемница… Ричард го прегазил и то починало на място.

— Искате да кажете — попита Старкуедър, — че съпругът ви е можел да кара кола, въпреки физическия си недъг?

— Да, можеше. О, колата беше приспособена със специални лостове, така че той да може да я управлява, затова нямаше проблем с шофирането.

— Разбирам — рече Старкуедър. — После какво стана? Полицията сигурно е подвела Ричард под отговорност за непредумишлено убийство.

— Разбира се, имаше следствие — обясни Лора. В гласа й се прокрадна горчива нотка, когато добави: — Ричард беше напълно оправдан.

— Имало ли е свидетели? — попита Старкуедър.

— Ами… — отговори Лора. — Бащата на детето. Той е видял как е станало. Но там е била също и една медицинска сестра — сестра Уорбъртън. В колата, заедно с Ричард. Тя, разбира се, даде показания. Според нея колата се движела с под петдесет километра в час и Ричард бил само на чаша шери. Каза, че катастрофата била неизбежна — момченцето изскочило съвсем неочаквано точно пред самата кола. Повярваха на нея, а не на бащата, който каза, че колата се движела на зигзаг и с много висока скорост. Разбрах, че поради мъката си бедният човек навярно се е изразявал твърде пресилено и невъздържано. — Лора отиде до креслото и добави: — Всеки, видите ли, би повярвал на сестра Уорбъртън. На вид беше образец на самата честност, благонадеждност и акуратност, подбираща внимателно думите си и прочие.

— Вие самата не сте били в колата? — попита Старкуедър.

— Не, не — отвърна Лора. — Бях си у дома.

— Тогава откъде знаете, че сестра, как й беше името, може да не е казала истината?

— О, Ричард свободно разказваше за станалото надълго и нашироко — каза горчиво тя. — Спомням си съвсем добре, когато се върнаха от следствието. Той каза: „Браво, Уорби, страшно шоу им спретна! Затворът не ми мърдаше, ако не бяха показанията ти.“ А тя рече: „Не заслужавахте да ви измъкна, мистър Уоруик. Сам знаете, че карахте твърде бързо. Жалко за бедното дете.“ Тогава Ричард каза: „О, забравете го! Аз щедро ви възнаградих. Но както и да е, един пикльо по-малко в този и без друго пренаселен свят! Направо се е отървал! Няма да си загубя съня заради него, уверявам ви!“