Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 199

Борейки се отчаяно, за да не допусне върховното унижение да рухне пред Рафи, тя каза сурово:

— Повече от повредено, непоправимо разбито. Затова приех като добре дошла възможността да остана във Франция с Робин, затова не допуснах дори лорд Стратмор да узнае истинското ми име. Марго Аштън беше мъртва, и аз исках тя да си остане мъртва.

— Марго Аштън не умря, тя се превърна в забележителна страстна жена — възрази Рафи с изключително мек глас. — Ти си се докоснала до повече неща и си извършила повече добро, отколкото повечето хора изобщо са мечтали. Няма да отрека, че чувствам огромна вина за начина, по който се отнесох с тебе, но това не е причината да те искам за моя жена.

Изплашена от това, което можеше да чуе след малко от него, тя вдигна глава и каза уморено:

— Не искам нищо повече да слушам.

Пренебрегвайки забележката й, той седна до нея на перваза на чешмата.

— Когато бях на двадесет и една години, те обичах с всичко най-хубаво, което имах у себе си — каза той спокойно. — Тогава се плашех от това, колко много съм изпаднал под твоята власт, защото те обичах повече от гордостта и честта си.

Той откъсна няколко стръкчета трева и разсеяно ги затъркаля между палеца и показалеца си.

— След като те изгубих, ми останаха само гордостта и честта и аз попаднах в техните капани. Когато погледна назад към мъжа, който станах, не го харесвам особено. Ако съм бил обикновено вежлив, то е защото беше под достойнството ми да проявявам грубост. Когато понякога бях надменен, беше, защото да съм дук, даваше форма и структура на един живот, който по принцип беше безсмислен. — Той се обърна и погледна към нея, а твърдият му поглед задържа очите й. — Ти даваш смисъл на живота ми, Марго.

Излагайки толкова много от себе си пред нея, той по парадоксален начин правеше самата Маги по-уязвима. Чувствайки се все по-уплашена, тя сведе клепачи, за да не види той малодушието й.

— Не искам да съм отговорна за това, да давам смисъл на живота ти.

— Нямаш избор. — Той огъна стръкчетата трева около пръста си като пръстен. — Винаги ще бъде така, независимо дали ще се оженим, или никога повече няма да се видим.

С всяко следващо изречение той все повече подкопаваше защитата й. Ужасът на Гаскония се сля с другия ужас, който бе почувствала, когато той й направи предложението, и предизвика прилив на паника. Неспособна да прикрива чувствата си, тя извика:

— Нямам смелостта да опитам отново, Рафи! Мисълта, да рискувам с тебе, ме ужасява. Заплахата на Варен да ми пръсне мозъка беше детска играчка в сравнение с това.

Стръкчетата трева изсвистяха между пръстите му. След дълго мълчание той каза:

— Мога лесно да направя сравнение между моя живот и твоя, но и на мене страхът ми е познат — последните дванадесет години животът ми течеше по неговите правила. Понеже не се осмелих да рискувам да ме сполети отново такава болка, каквато почувствах, след като те загубих, аз държах живота на разстояние и никога не си позволих да се доближа до жена, която бих могъл да обичам.