Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 197

— Не те моля да ми станеш любовница. Моля те да станеш моя жена.

Маги бе смятала, че нещата не могат да станат по-лоши, но грешеше. Рафи й предлагаше да осъществи най-дълбокото желание на сърцето си, но думите му отключиха в нея замайващ пристъп на страх и болка.

Без да посмее да се вгледа в дълбините на тъгата си, тя каза твърдо:

— Правите ми голяма чест, ваша светлост, но и двамата знаем, че когато мъже като тебе се женят, те избират богати, красиви, осемнадесетгодишни девици. — Тя се изсмя остро. — Аз не съм нито едно от тези неща. Опасните приключения могат да действат като наркотик, не позволявай на няколкото дни вълнения да объркат преценката ти.

Въпреки недвусмисления й отказ Рафи усети искрица надежда. Марго не беше казала, че не го обича, поради каквато причина бе отказала на Робин и която причина бе единствено от значение.

— Аз не съм „мъже като тебе“. За добро или за зло, аз съм единствено и само Рафаел Уитбърн — каза той с възможно най-разумния си тон. — Имам и достатъчно пари за двама души или дори за сто души, затова състоянието не е от значение. Красота? Тя е в очите на този, който гледа, а в моите очи ти си най-пленителната жена, която някога съм срещал на този свят. Винаги си била. И винаги ще бъдеш… Колкото до годините — той скъси разстоянието помежду им и улови погледа й, стараейки се да я убеди, — единствената осемнадесетгодишна, която съм срещат и която не ме е отегчавала до смърт, си ти… и жената, в която си се превърнала, е дори още по-неустоима, отколкото момичето, което беше.

Когато устните й се открехнаха, за да отговорят, той ги докосна с показалеца си:

— Щом положението е такова, защо не се омъжиш за мене?

Стори му се, че в погледа й проблясват някакви мрачни, скръбни искрици, но тя незабавно спусна над тях непроницаема маска.

Отмествайки ръката му, тя каза:

— Защото твърде добре познавам себе си, Рафи. Никога не бих могла да те споделям с друга жена. Още първия път, когато узная, че имаш връзка с друга, ще се превърна в беснееща вещица и ще вгорча живота и на двама ни. Предполагам, че ще успяваш да прикриваш страничните си увлечения от мене, но никога няма да преживея една лъжа, колкото и очарователно да е изказана.

— Не съм искал формален брак нито когато бях на двадесет и една години, нито сега — каза той пламенно. — Ако се оженим, заклевам ти се, че никога няма да ти дам повод да се съмняваш във верността ми.

Тя оспори с вдигане на рамене уверението му и продължи:

— Всеки допуска грешки, Рафи. Не е необходимо да се жениш за мене, за да поправяш последиците от това, че си повярвал на Нортууд. Радвам се, че съм независима, и нямам желание да се откажа от това.

— Сигурна ли си? Никой, чиито ръце са стиснати в юмруци, не мисли ясно, а това е прекалено важно, за да се решава, когато човек е ядосан.

Тя издаде някакъв задавен звук, нещо средно между смях и хълцане, погледна надолу и видя, че ръцете й са стиснати в юмруци, а кокалчетата на пръстите й чак са побелели. Тя полека отпусна пръсти и когато ги изправи, забеляза, че треперят.