Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 84

„Защото е мъртъв ли?“

„Не, ти не разбираш. Не защото е мъртъв, а защото моята глупава детинска омраза към него е мъртва…“

В момента Хилда разсъждаваше върху тези думи. Искаше да ги повтори пред другата жена, но инстинктът я възпря.

Тя последва Лидия и двете излязоха от гостната в преддверието.

Там беше Магдалин, която стоеше до масичката, а в ръката си държеше малък пакет. Когато ги забеляза, подскочи. После каза:

— О, това трябва да е важната покупка на мосю Поаро. Преди малко го видях да я оставя тук и си помислих какво ли може да е.

Погледна едната, после другата и се изсмя, но очите й останаха нащрек, опровергавайки престорената безгрижност на думите й.

Лидия повдигна вежди:

— Отивам да се измия за обяд.

Магдалин изрече, все още с онзи престорен детински глас, който обаче не успяваше да прикрие отчаянието:

— Трябва да погледна вътре!

Разви малко от хартията, извика и се втренчи в това, което държеше.

Двете жени се спряха. Те също погледнаха. Магдалин каза озадачено:

— Изкуствени мустаци. Но… но защо?

Хилда изрази предположение:

— Маскиране? Но…

Лидия довърши вместо нея:

— Но мосю Поаро си има такива прекрасни мустаци!

Магдалин започна да опакова мустаците отново:

— Не разбирам. Това е… лудост. Защо са му притрябвали на мосю Поаро изкуствени мустаци?

II

Когато Пилар излезе от гостната, тя пое бавно по коридора. Стивън Фар се появи на вратата откъм градината.

— Е? Свърши ли семейното съвещание? Прочетоха ли завещанието?

Пилар задъхано изрече:

— За мен няма нищо, абсолютно нищо! Това беше завещание отпреди много години! Дядо е оставил пари на майка ми, но понеже тя е мъртва, няма да ги получа аз, а те!

Стивън отбеляза:

— Не е много добре.

Пилар каза:

— Ако старецът беше жив, щеше да направи друго завещание. Щеше да остави пари на мен — много пари! Може би след време щеше да ми остави всичко!

Стивън изрече с усмивка:

— Но и това нямаше да е много справедливо, нали?

— Че защо? Щеше да хареса мен най-много, това е всичко.

— Какво алчно дете сте вие. Истинска златотърсачка.

Пилар трезво отбеляза:

— Животът е жесток към жените. Те сами трябва да се оправят, докато са млади. Когато остареят и погрознеят, тогава никой няма да си помръдне пръста за тях.

Той се съгласи:

— Това е по-вярно, отколкото ми се иска да мисля. Но пък не е съвсем вярно. Алфред Лий например беше истински привързан към баща си, въпреки че старецът много го тормозеше.

Пилар вирна брадичката си:

— Алфред е голям глупак.

Стивън се засмя:

— Не се тревожете, прекрасна Пилар. Семейството е длъжно да се погрижи за вас.

Тя отвърна безутешно:

— Само че никак няма да е весело.

— Така е. Страхувам се, че е така. Наистина не виждам как ще живеете тук, Пилар. Искате ли да дойдете в Южна Африка?

Тя кимна.

Той каза:

— Там има слънце и простор. И много работа. Бива ли ви в работата, Пилар?

Пилар отвърна неуверено:

— Не знам.

— Предпочитате да седите на балкона и по цял ден да ядете сладкиши? Да станете дебела и да имате двойна гуша?

Момичето се засмя, а Стивън изрече:

— Това е по-добре. Успях да ви разсмея.