Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 83

Хилда рече твърдо:

— Хайде да не започваме отново! Лидия ще каже на Пилар какво сме решили. Подробностите ще уточним по-късно. — После добави: — Питам се къде ли са господин Фар и мосю Поаро?

Алфред отвърна:

— По пътя към полицията оставихме Поаро в селото. Каза, че имал да направи важна покупка.

Хари попита:

— А той защо не дойде за резултатите от разследването? Трябваше да е там!

Лидия отвърна:

— Навярно е знаел, че няма да кажат нищо важно. Кой е там в градината? Полицейският началник Сагдън или господин Фар!

Усилията на двете жени се увенчаха с успех и семейното съвещание приключи. Лидия тихо каза на Хилда:

— Благодаря ви, Хилда. Радвам се, че ме подкрепихте. Знаете ли, бяхте истинска опора за мен.

Тя замислено изрече:

— Странно как парите променят хората!

Другите бяха напуснали стаята и двете жени бяха сами.

Лидия каза:

— Да, дори и Хари, макар предложението да излезе от него! И моят клет Алфред — той е настроен толкова патриотично и не иска парите на Лий да отидат в испанска поданичка.

Хилда изрече с усмивка:

— Смятате ли, че ние, жените, стоим над тези неща?

Лидия отвърна, като сви рамене:

— Е, все пак парите не са наши, нали? Това вероятно променя нещата.

Хилда замислено отбеляза:

— Странно дете е Пилар. Питам се какво ли ще стане с нея?

Лидия въздъхна.

— Радвам се, че ще бъде независима. Да живее тук и да получава само една издръжка едва ли щеше да я удовлетвори. Тя е твърде горда и бих казала, с твърде чуждестранен нрав. — После добави: — Веднъж донесох няколко прекрасни скъпоценни камъка — сини лаписи — от Египет. Там, на слънце и сред пясъците, техният топъл син цвят изглеждаше чудесно. Когато обаче ги донесох тук, синьото не беше вече същото. Превърнаха се просто в сини мъниста с мътен цвят.

— Да, разбирам… — отвърна другата жена.

Лидия рече любезно:

— Толкова ми е приятно, че най-сетне можах да опозная вас и Дейвид. Радвам се, че дойдохте.

Хилда въздъхна:

— О, колко пъти съжалявах през последните няколко дни, че го направихме!

— Зная. Сигурно сте… Но знаете ли, Хилда, този удар като че ли не засегна Дейвид толкова, колкото можеше да се очаква. Имам предвид, че той е толкова чувствителен и можеше да го съкруши напълно. Всъщност след убийството той като че ли изглежда по-добре…

Лицето на Хилда придоби тревожно изражение:

— Значи и вие сте го забелязали? В известен смисъл това е ужасно… Но, о, Лидия, това наистина е така!

Тя помълча, припомняйки си това, което съпругът й беше казал предната нощ. Беше изрекъл развълнувано, отметнал назад кичура над челото си:

„Хилда, нали си спомняш Тоска? Когато Скарпия е мъртъв и Тоска запалва свещи до главата и краката му? Помниш ли думите й? «Сега мога да му простя…» Това именно изпитвам и аз за татко. Разбирам, че през всичките тези години не съм бил в състояние да му простя, а всъщност съм искал… Ала сега вече у мен няма злоба. Тя е заличена. И чувствам — о, чувствам, че от плещите ми е паднал голям товар.“

Тя му бе отвърнала, борейки се с внезапно появилия се страх: