Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 82

Дейвид каза със сподавен глас:

— Значи смятате, че трябва да се откажа? Питам се…

Хилда отсече:

— Разбира се, че не трябва. Защо се държим като деца? Алфред, вие сте главата на семейството…

Той като че ли се пробуди от някакъв сън.

— Моля за извинение. Всички крещите в един глас! Това… това ме обърква.

Лидия се обади:

— Хилда току-що го каза — защо трябва да се държим като деца? Нека да обсъдим това спокойно и разумно, едно по едно. Алфред ще говори пръв, защото е най-възрастният. Какво мислиш, Алфред? Как да постъпим с Пилар?

Той изрече бавно:

— Тя трябва да остане при нас, разбира се. И ще й отпуснем издръжка. Не виждам как може да има претенции към парите, които е трябвало да наследи майка й. Да не забравяме, че тя не е Лий. Тя е испанска поданичка.

— Колкото до претенциите — да, съгласна съм — каза Лидия. — Но ми се струва, че тя има морални претенции. Според мен вашият баща, независимо че дъщеря му се е омъжила за испанец против неговата воля, е признал, че тя има равни права с вас. Джордж, Хари, Дейвид и Дженифър е трябвало да делят по равно. Дженифър почина миналата година. Сигурна съм, че когато баща ви е повикал господин Чарлтън, той е искал да включи и Пилар в едно ново завещание. Сигурно е щял да й припише поне майчиния й дял. Възможно е да е искал да й остави и много повече от това. Да не забравяме, че тя е единствената му внучка. Според мен единственото, което можем да направим, е да се постараем да поправим несправедливостта, която и самият ви баща се е готвел да поправи.

Алфред изрече:

— Добре казано, Лидия! Аз направих грешка. Съгласен съм Пилар да получи дела на Дженифър.

Лидия каза:

— Ваш ред е, Хари.

Хари отговори:

— Както знаете, и аз съм съгласен. Мисля, че Лидия представи нещата много добре, за което съм й много благодарен.

Тя изрече:

— Джордж?

Лицето на Джордж беше цялото червено. Той занарежда:

— В никакъв случай! Това е направо смешно! Ще й предоставим дом и прилична издръжка, за да си купува рокли. Това й стига.

— Значи отказваш да се съгласиш?

— Да, отказвам.

— И е съвсем прав — обади се Магдалин. — Не е честно да очаквате от него подобно нещо! Като се има предвид, че Джордж е единственият член от семейството, който е постигнал нещо на този свят, смятам, че е позорно баща му да му остави толкова малко!

Лидия каза:

— Дейвид?

Дейвид изрече вяло:

— О, мисля, че си права. Грозно е да се караме толкова за това.

Хилда се обади:

— Права сте, Лидия. Просто е несправедливо!

Хари се огледа:

— Е, всичко е ясно. От семейството Алфред, аз и Дейвид сме за предложението. Джордж е против. Мнозинството печели.

Джордж отсече:

— Тук няма мнозинство-малцинство. Имам си дял и той си е само мой. Няма да се разделя и с едно пени от него!

— Така е — подкрепи го Магдалин.

Лидия се обади остро:

— Щом това е мнението ви — ваша работа. Останалите ще компенсираме вашия дял.

Тя ги огледа и те я подкрепиха с кимване.

— Алфред има най-голям дял. Той трябва да се бръкне най-много — изрече Хари.

Алфред отвърна:

— Виждам, че си на път да оттеглиш първоначалното си безпристрастно предложение.