Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 80

Джордж Лий каза раздразнено:

— Всичко е толкова неприятно, толкова неприятно! Положението, в което се намираме, е ужасно! Самият аз съм убеден, че това престъпление е дело на маниак, който по някакъв начин се е промъкнал в къщата. Този Сагдън се е заинатил като магаре на мост. Полковник Джонсън трябваше да повика на помощ хора от Скотланд Ярд. Тези местни полицаи изобщо не ги бива. Дебелоглав народ. Ами да вземем например този Хорбъри! Чувам, че имал доста тъмно минало, но полицията не предприема нищо по този въпрос.

Адвокатът възрази:

— А според мен Хорбъри има задоволително алиби за въпросния период от време. Алиби, което полицията прие.

— И защо? — горещеше се Джордж. — На тяхно място щях да приема подобно алиби с голяма резервираност! Съвсем естествено е всеки престъпник да се сдобие с алиби! Полицията има задължението да го разнищи — стига, разбира се, да знаят какво да правят.

— Е — рече господин Чарлтън, — според мен не е наша работа да учим полицията какво да прави, нали така? Те са доста компетентни.

Джордж поклати глава с дълбоко съмнение.

— Трябваше да повикат хора от Скотланд Ярд. Изобщо не съм доволен от този Сагдън — може да е много усърден, но му липсва интелигентност.

— Знаете ли, не мога да се съглася с вас — настоя адвокатът. — Сагдън е свестен човек. Не обича много да си придава тежест, но винаги стига до целта.

Лидия каза:

— Уверена съм, че полицията прави всичко, което е по силите им. Господин Чарлтън, да ви предложа ли чаша шери?

Той й благодари, но отказа питието. После прочисти гърлото си и се зае да чете завещанието пред всички членове на семейството.

Прочете го с удоволствие, като отдели специално внимание на сложните юридически фрази, явно наслаждавайки се на тяхната заплетеност.

Приключи четенето, свали очилата си, избърса ги и изпитателно огледа събралите се.

Хари Лий се обади:

— Тези адвокатски изрази са малко трудносмилаеми. Защо не ни го предадете с по-прости думи?

— Но, моля ви — възмути се господин Чарлтън, — това си е съвсем обикновено завещание.

Хари каза:

— Боже мой, представям си тогава сложните!

Адвокатът му отправи укорителен поглед:

— Основните моменти от завещанието са съвсем прости. Половината от собствеността на господин Лий се наследява от неговия син господин Алфред Лий, а другата половина се разпределя между останалите му деца.

Хари се изсмя с неприятен глас, а после каза:

— Както винаги Алфред пак излезе късметлия! Половината от състоянието на баща ми! Щастливо кученце си ти, а, Алфред?

Алфред почервеня. Лидия каза рязко:

— Алфред беше верен и предан син на баща си. От години управлява имота му и се е нагърбвал с цялата отговорност.

— О, разбира се, Алфред винаги е бил послушното момченце! — иронично изрече Хари.

Алфред отвърна с рязък тон:

— Ти трябва да се смяташ за щастливец, Хари, че баща ми изобщо ти е оставил нещо!

Брат му отметна назад глава и се изсмя.

— Щеше много да се радваш, ако ме беше лишил изобщо, нали? Винаги си ме мразил.