Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 5

— Ти си точно какъвто си те представях.

— Ами… — отвърна Бил — старая се.

— Каква остроумна забележка! — промърмори един от полковниците на друг.

— Сече му пипето на малкия — рече побелял полковник, който изглежда бе най-старшият офицер. — Я някой да му даде пура. И още от коктейла, но прибавете повечко коняк, от онзи, дето го конфискувахме след атаката на Главната база.

С пура в едната ръка, чаша коняк в другата и подсмърчаща усмивка на лицето Бил се оказа напълно неподготвен за следващия въпрос.

— Бил, я ми кажи — подхвана един майор с лисиче лице и кръстосани въпросителни на петлиците, които сочеха, че е от разузнавателния отдел, — какво мислиш за Цурианското положение?

— Това има ли някаква връзка с медицинското обслужване при нас? — попита Бил. — Ако е тъй, имам оплакване.

— Скъпи приятелю — въздъхна лисичавият майор, — не си ли бил на инструктаж за планетата Цурия?

— Сър, тук съм едва от три дни — отвърна Бил и сръбна юнашки от чашата, за да прогони съмненията си, породени от цялата тази офицерска любезност. Дълбоко в себе си усещаше, че нещата не вървят накъдето трябва. Още по-дълбоко искаше да се насвятка така, че да не усеща нищо.

— И как прекарваш времето си при нас?

— Ами, чаках да ми порасте нов крак — отвърна Бил. — Тъкмо затова исках да попитам…

— Ще имаш време за това — прекъсна го майорът. — Цурия е една планета недалеч от нас. Понякога я наричат Тайнствената планета.

— О, май съм чувал за нея — сети се Бил през алкохолната мъгла. — Не излъчваха ли оттам онези чудати радиосигнали?

Майорът обясни, че базата на Изедник получила заповед да провери каква е загадката на Цурия. Нищо не се знаело за мистериозната планета. Нямало дори спътникови снимки заради плътния слой облаци. От време на време в облаците се образували пролуки, но те се запълвали веднага щом някой шпионски кораб правел опит да заснеме повърхността.

— Странно, наистина — съгласи се Бил. — Сякаш някой ги ръководи, а?

— Точно така. Пийни си още едно — подкани го майорът. — Както одеве спомена, от Цурия се излъчват радиосигнали, които обаче изглеждат безсмислени. Още по-чудни са случаите, когато кораби, носещи се в околностите на Цурия, внезапно изчезват, за да се появят на милиони мили разстояние без никакво свястно обяснение как са се озовали там.

— Явно е местенце, от което трябва да бягаш като попарен — отбеляза с алкохолна откровеност Бил, като едновременно кимаше и си посръбваше. Не се получаваше особено добре.

— Така и трябва да правим — рече майорът. — Но не можем. Ние сме военни. Ходим където поискаме.

— Чуйте само! — възкликнаха останалите и вдигнаха тостове.

— Освен това — продължи майорът, — ако на Цурия съществува нещо, което е в състояние да отпраща корабите на милиони мили разстояние, ние бихме искали да го притежаваме. Трябва да разберем как действа и дали цуриянците, или който живее там, възнамеряват да го използват срещу нас.

— И ако е така — намеси се беловласият полковник, — ще сритаме задниците на тези цуриянци преди те да са сритали нашите.

— Може би не е зле — отбеляза един капитан от десантчиците — да им сритаме задниците дори ако те нямат лоши намерения.