Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 4

Да се ориентираш в базата не е никак лесно, тъй като централният корпус е с размерите на средно голям град и в него има над три хиляди помещения — килии за мъчения, зали за конференции, складове за противозачатъчни, кафенета с интравенозно сервиране и тям подобни, разхвърляни на десет различни етажа. Някои войници се оплакваха, че са се лутали дни наред по коридорите. На повечето кръстовища се виждаха хъркащи върху дрехите си рейнджъри. Тръгнеш ли за някъде през базата, казваха старите, вземи си суха храна и манерка с вода. Тъкмо когато Бил излизаше в коридора, до него спря електрическа количка за голф.

— Здрасти, Бил! — рече с механичен глас количката. — Компютърът ме прати да те откарам. Искаш ли нещо за пиене? Никакви глезотии за нашите момчета с униформи.

На Бил му се стори, че количката звучи твърде любезно. Въпреки това се покатери отгоре. По-добре, отколкото да се влачи с километри по коридорите.

Докато се носеха безшумно, количката весело си подсвиркваше. Подминаха „Поддръжка“ и „Комуникации“ и стигнаха до отдела за планиране.

— Не ми прилича на медицинската секция — промърмори Бил.

— Хич да не те е грижа — отвърна количката. — Знам къде отивам.

Тя се понесе нататък по коридора и се прицели право в последната врата. Бил се разтрепери, защото вратата беше затворена. Сви се на седалката в мига, когато количката се метна върху вратата. Затвори очи и прикри главата си с ръка. Когато отново погледна, вече бяха от другата страна на вратата, която се отваряше с фотоклетка.

Намираше се в нещо, наподобяващо офицерска столова, натъкмена да прилича на старите земни ресторанти. От тавана се полюшваха лампи „Тифани“, а тъмните мебели бяха изработени от оригинална пластмаса. Имаше продълговат бар, зад който се кипреше барман с бяла риза. Истински джубокс свиреше старовремски рок, изпълняван върху подобия на някогашни инструменти, като електрически китари и синтезатори, някои от които изглеждаха сякаш са по на триста години, макар най-вероятно да са били изработени предишната седмица. В помещението имаше поне дузина офицери от двата пола. Всички стискаха в ръцете си чаши и започнаха да го аплодират веднага щом количката нахлу в залата, описа кръг в центъра и закова рязко.

— Извинете — рече Бил. — Това ли е Медицинският сектор?

Думите му предизвикаха нов порой от чистосърдечен смях. Мъжете наскачаха, скупчиха се около Бил и взеха да го поздравяват за духовитостта му. В скута му се отпусна хубавица с пухкава руса коса и грамадни цици, най-малкото мажоретка. Тя се наведе и го целуна. Някой го попита иска ли нещо за пиене. Бил бе толкова ошашавен, че едва успя да каже „да“. Тикнаха му грамадна купа, в която бяха смесили от всичкия алкохол в дневното меню.

Майоретката се измъкна от удобното леговище на Биловия скут и забоде лицето си в неговото. Надзърна в очите му и сетне обяви със звънлив контраалт, малко замъглен от изпитото уиски.