Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 3

Какво бяха оплескали лекарите? Дали не експериментираха с него, опитвайки се да го превърнат в земноводно? Сигурно беше нещо от тоя род, вече нищо не изглеждаше невъзможно, след като съвсем наскоро му бяха пробутали един гигантски мутирал пилешки крак. Нямаше нищо невъзможно, когато ставаше въпрос за рейнджърите. Кракът след пилешкия бе далеч по-приятен — е, с малко повечко пръстчета, но той си го харесваше, чак докато изсъхна и отпадна спонтанно.

Е, какво толкова, кракът може да е малък и зелен, но важното е, че върши работа. Сигурно след време ще порасте още. Мечтата на всеки срещнат алигатор, помисли си мрачно Бил. Не можеше да не се възхити на това изделие на човешката мисъл. Откъдето и да го погледнеш, беше си дело на гений. Безполезно донякъде, но всички гении са такива. Откак свят светува, все е така — гениите си вършат работата, а хората, в това число Бил, — им се сърдят.

Бил куцукаше по коридора, наведен наляво, за да се подпира на новото си нокътясало и бучкаво краче. Новият крак още не бе достигнал пълните си размери и между двата му крайника имаше повече от пет сантиметра разлика. Инак крачето беше съвсем здраво и спокойно му издържаше килограмите, само дето ноктите дращеха пода, докато се придвижваше.

Настоящата му цел бе една малка стаичка на дванайсетия етаж в централния корпус на базата. Стигна там леко задъхан — не е никак лесно да вървиш с един алигаторски крак, особено ако не си натрупал достатъчно опит.

Стаичката бе дълга пет метра, разделена на две — отсам бе чакалнята, а от другата страна — компютърът. Тъкмо този Квинтиформен компютър, макар и не последен модел, но по всеобщо мнение доста добър, командваше военната база на Изедник.

Бил влезе и се настани в чакалнята. Беше единствен, което му се стори странно — обикновено пред компютъра се виеше опашка.

Едва-що отпусна задник на седалката и един вибриращ металически глас го стресна:

— Здрасти, аз съм Квинтиформеният компютър, моля, приближете се и ми покажете отличителния си знак.

Бил направи каквото му наредиха. Компютърната стая бе боядисана в компютърно бежово. И на четирите стени имаше редици от копчета и индикатори. Високо в стената бяха вградени говорители. От един от тях се лееше музикална програма със самба.

Бил показа медальона си и Квинтиформеният компютър изсъска одобрително.

— И така, Бил — рече той, — какво те носи насам?

— Лекарите от отделението по крака на медицинския спътник Асклепий ми присадиха на нов крак — обясни Бил.

Квинтиформеният компютър протегна един метален псевдопод и огледа крака на Бил.

— Брей! — възкликна и започна да се хили.

— Не е смешно! — сопна се Бил. — А и роботите не могат да се смеят.

— Прощавай за това — отвърна компютърът. — Опитвах се да те поразведря. Сигурно искаш от мен да уредя да ти поставят още един крак като този?

— Не! Искам си два нормални човешки крака, с каквито бях в началото.

— А, естествено — отвърна компютърът. Той побръмча известно време, докато се ровеше в паметта си, търсейки решение на Биловия проблем. — Иди в стая 1223-Б на етаж „Вердигрис“, Секция „Вектор-вектор 2“ и те ще те оправят.