Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 2

Пъхогаг му махна ентусиазирано, в знак, че може да започва. Такъв си беше той — ентусиазиран, любезен, почтителен и послушен. Винаги готов да помогне на другарчетата си, което бе в пълно противоречие с кодекса на рейнджърите. Сигурно затова всички го мразеха и му викаха Пъхогаг. Бил пък го харесваше, напомняше му за старата дружка Нате Гач, който се държеше по същия начин. Обаче онзи се оказа мрънски шпионин. А също и робот.

— Започва се — обяви Бил и се вкопчи в превръзката.

Чу се вой на аларма и по пръстите му пробягна електрически ток.

— Ох! Още не му е дошло времето. — Превръзката избръмча с досада и единият й край увисна. — Дошло е — викна той и разви една врътка от бинта, а присъстващите скъсиха дистанцията.

Когато разви и втората, се разнесе колективна въздишка. Лицата на всички бяха зачервени и възбудени, въздухът излизаше на пресекулки измежду зъбите им, а когато Бил разви и третата врътка, по-неспокойните започнаха да кълчат пръсти. Кракът на Бил не беше голям колкото канцеларска кантонерка, но в глуха дупка като тяхната дори боят с дървеници се приемаше за представление от ранга на боричкане на голи каки в конфитюр.

Вълнението, или каквото бе там, достигна своето кресчендо и осемдесетте обръгнали и покрити с белези командоси с ниски чинове и още по-нисък интелект се блъскаха, ококорили очи в тясното помещение, докато Бил тържествено приключваше с четвъртата врътка. Вероятно си мислите, че би трябвало Бил пръв да зърне новия си крак, тъй като в края на краищата си беше негов. Грешите обаче — докато захвърляше бинтовете, Бил суеверно бе отместил поглед. От няколко дни го мъчеха странни усещания в новия крак.

Изгледа лъсналите лица над него, с погледи, залепнали за неговия израстък.

Из тълпата се разнесе сподавен кикот. Странно и не точно това, което Бил очакваше. После започнаха да се смеят. Това не беше вежливото, тревожно хихикане, което бихте очаквали при оглеждане на новопораснал крак, а гръмогласен, еклив, хахохихав рев от типа „вижте го глупака“.

Бил сведе поглед. Отмести го. Отново го сведе, трепна, поколеба се дали да не го отмести, но се взе в ръце и го задържа.

— Знаеш ли, Бил — рече Ковалски, — смятах, че това твое разбулване на крака ще си е чиста проба кожодерско начинание. Искам да кажа, какво толкоз може да има под тези превръзки — посаждат ти краче и такова пораства, нали? Грешка. Бил, искам да ти благодаря. Това е най-смешното нещо, което съм виждал, откакто си пречукахме взводния.

Бил размърда пробно заострените си като хищни нокти пръсти.

— Май работи добре — промърмори той.

Нямаше никакво съмнение, че работи добре. Но щеше да е още по-добре, ако го бяха присадили на някой алигатор, защото това си беше един гладичък, зеленичък, люспест и завършващ със закривени нокти алигаторски крак.