Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 123

Съдията се обърна към журито. Девет роботски глави и три гръдни клетки се изпънаха под строгия му поглед.

— Роботи от журито — произнесе съдията, — изслушахте ли представените доказателства?

— Изслушахме ги внимателно, ваша чест — отвърна най-десният в първата редица, робот с блестящо пурпурно лице и фасетни очила.

— Имахте ли време да ги обмислите и да стигнете до съгласие за присъдата?

— О, разбира се, че имахме предостатъчно време, ваша чест!

— Тогава каква е присъдата?

— Ние смятаме, че обвиняемият е невинен по всички обвинения и трябва да получи медал, дори два.

Съдията ги изгледа със смесица от злоба и гняв, която имаше ужасяващ ефект.

— Добре ли ви чух?

— Зависи какво сте чул — отвърна пурпурният робот.

— Наистина ли смятате, че обвиняемият е невинен?

— Да — кимна роботът. — На нас поне така ни изглежда. И не забравяйте за медалите, сър.

В залата настъпи суматоха. Майки се разреваха и притиснаха дечица в обятията си. Мъже със стоманени нерви запалиха цигари. Роботи с различни конструкции и предназначения взеха да аплодират шумно и да издават онзи пронизителен звук, който при машините определя състоянието на краен възторг по причини, над които учените продължават да си блъскат главите. Съдията се поду като пиле с мушната в дупето помпа. Няколко разсилни припаднаха и трябваше да бъдат свестявани с твърд алкохол. Репортери от различни военни издания се хвърлиха към телефонните будки. Бил слезе от подсъдимата скамейка, изтича в залата и прегърна своя приятел ЦРУ, седнал на първия ред.

— Бил, това е чудесно! — крещеше дребосъкът.

— Но защо? — попита Бил. — Никога досега не бях чувал роботи да гласуват по този начин.

— Всички да седнат! Съдът не е приключил заседанието! — провикна се съдията. Той махна с ръка и вратите бяха затворени. Но точно преди да затръшнат и последната от тях през нея се промуши вестоносец с мотоциклетно яке, кожени панталони и запотени очила, които все още не бе свалил. Той изтича до катедрата и подаде на съдията сгънат лист, после се строполи на пода и трябваше да бъде свестяван с доста мощни лекарства.

Докато съдията четеше написаното, в залата се възцари гробна тишина. Накрая той прехапа устни. Покашля се, изправи се и строго изгледа Бил.

— Изглежда имаме смекчаващи вината обстоятелства — обяви той. Публиката чакаше. — Постъпи нареждане незабавно да се явиш при командира на базата. Не зная защо не са ми съобщили това, журито също носи отговорност. — На лицето му бе изписано, че е готов да потърси вина у всеки, който не си е свършил работата. — Обвиненията отпадат! — обяви той.