Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 114

Беше набрал скорост и вземаше по две стъпала наведнъж, а зад него Сплок и Дуо продължаваха да отбиват атаките на постоянно множащите редовете си бронирани войници, изтласквани както от тях, така и от растящата стена трупове. Бил стигна до някаква врата. Беше отлята от стомана, с яки дебели панти. Бил потропа с юмрук, но вратата не се поддаде на опитите му. Той извади лазерния пистолет и я разряза през средата като кашкавал с нагорещен нож, само че миризмата бе друга. Вратата хлътна навътре. Бил прекрачи прага, огледа се стъписано, преглътна и облиза пресъхналите си устни.

Накрая каза:

— Виж това вече променя нещата.

ЦРУ имаше навика да се появява в най-неочаквани моменти. Беше странен тип, защото никога не можеше да се предскаже какво е намислил и какво смята да направи. Може би всички агенти на военното разузнаване притежаваха подобни качества, в края на краищата професията им бе доста неприятна.

Каквато и да бе истинската причина, когато прекрачи прага, Бил завари ЦРУ да връзва прекъснатите кабели на енергопредавателната станция, в която се бе озовал.

— Бил! Толкова се радвам, че пристигнах навреме!

— Че как се озова тук? — попита Бил. Всичко у ЦРУ според него будеше подозрение.

— Сега не е време за обяснения — отвърна ЦРУ. — По-късно ще можеш да благодариш на гаджето си.

— Илирия? Срещнах една жена на име Тесора, която малко ми напомняше за нея. Каза ми обаче, че не била съвсем тя.

— И знаеш ли защо? Заради теб, Бил! Надявам се, че имаш сериозни намерения към младата дама. Това е истинска любов, приятелю.

— Какво правиш?

— Сменям подреждането на минното поле.

Бил зяпна от почуда, после постепенно схвана. Сега вече не се съмняваше, че това е брилянтен ход, макар в момента да не знаеше как точно ще им помогне.

— Размърдай се, Бил — подвикна ЦРУ. — Трябва да помогнем на Сплок и Дуо.

Бил забеляза, че ЦРУ мести разположенията на кабелите, за да превърне минното поле в непроходим лабиринт. Той приседна на пода и помогна на дребното човече с последните няколко връзки. Шумотевицата от долния етаж, която бе затихнала за известно време, сега се усили отново. Чуваха се оглушителни експлозии, каквито издават безоткатните оръдия, пронизително пищене на лъчеви реактивни пушки и ниско дуднене на темпорални дефрагментатори. Сплок и Дуо се биеха на живот и смърт, използвайки целия наличен арсенал, подсигурен от предвидливия Сплок.

Бил и ЦРУ довършиха работата и слязоха надолу по стълбите. Гледката, която ги посрещна, бе преминала през всички стадии на хаоса и сега отново наподобяваше някакъв ред. Войниците, които настъпваха срещу двамата герои в подножието на стълбите, се прикриваха зад щитове, изработени от енергозащитена целулоза. В атака използваха въздушни пистолети със стрелички, чиито върхове бяха намазани с кожонабръчкваща отрова — още едно забранено от закона оръжие, което мурдидите използваха в престъпните си деяния. Бил потупа другарите си по раменете и каза: