Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 106

— Е, нали знаеш какви клюкари са всички — успокои го Бил. — Както и да е, радвам се да се запозная с теб.

— Да, тук доста се наслушахме за вас — заяви Димитри. — Дори сме ви приготвили малка изненада.

— Колко мило! — рече Бил, надявайки се наистина да е така. Напоследък животът му поднасяше все гадни изненади.

— Няма дълго да ви държа в напрежение — успокои го Димитри и плесна с ръце.

Звукът, който се разнесе, бе неочаквано силен за пухкавите му длани. В стаята незабавно влезе слуга, който носеше червена плюшена възглавничка — на нея беше положен предмет, който Бил не позна веднага. Слугата изчака Димитри да му кимне, после се приближи до Бил, поклони се и му поднесе възглавничката.

— Престори се, че си очарован — просъска Сплок. — Но не го пипай. Поне засега.

— Слушай, Сплок — произнесе Бил с нисък и заплашителен глас, — по-добре престани да ми съскаш, инак не знам какво ще направя. Разбираш ли какво ти намеквам?

Сплок се облещи, а Бил се обърна към домакина.

— Месер Димитри, колко любезно да ми покажете…

Той погледна предмета върху червената възглавница. Беше изработен от червеникаво дърво, имаше струни и черни ключове. В началото Бил реши, че е някакъв музикален инструмент. Не му приличаше на синтезатор. Какво ли можеше да е това?

— Цигулка — подсказа Сплок, като внимаваше да не съска.

— … тази особено красива цигулка — довърши смело Бил. Той я разглеждаше, без да посмее да я докосне. — Наистина е много красива. И какъв цвят само! Много изтънчена работа.

Гостите започнаха да се кискат. Димитри се разсмя гръмогласно и каза:

— Нашият гост прояви интересна склонност да нарича този оригинален „Страдивариус“ цигулка. Естествено той има право. Защото едва ли има друг, който може да се сравни с ненадминатия виртуоз Бил Клипториан, прочул се след поредица концерти из планетите от южната дъга. Сигурен съм, че маестро Бил ще ни окаже честта с един кратък рецитал по-късно. Малко Моцарт, какво ще кажете, маестро?

— Имате го — кимна Бил, който не се съмняваше, че познанията му по скрибуцане с цигулка са точно толкова добри за изпълнение на Моцарт, колкото за любимия му марш „Рейнджъри тъпчат, ракети реват“.

— Ще бъде трогателно, наистина — продължи Димитри. — Направихме някои скромни подготовки, за да можете да повторите триумфа си от Сагинау IV. Стига да не ви изморяваме, маестро?

— Не берете грижа — успокои го Бил, но твърде късно забеляза предупредително смръщените вежди на Сплок, който въртеше глава в отрицание. — Не че ще ме изморите, но…

— Значи приемате — засмяно го прекъсна Димитри. — Колко великодушно да благоволите да дарите с искрата на своя гений този толкова изостанал край! Двамата с вашия менажер вече се уговорихме за подробностите. Мисля, че ще останете доволен. Ще имате това, което по думите на менажера винаги сте искал.

— Ей, ама това е супер! — отвърна Бил, като същевременно метна въпросителен поглед към Сплок, който пък му отвърна с изражението „ще ти кажа по-късно“.