Читать «Черни рози» онлайн - страница 32

— Искате да кажете, че през нощта, когато е била убита Сузан, някой е влязъл у вас и е откраднал няколко бижута и рамката със снимката й?

— Казвам само, че тези неща липсваха. Не знам къде са отишли, нито пък дали са свързани с убийството на Сузан. Просто изведнъж изчезнаха, а полицията не обърна внимание.

Кери вдигна глава от бележките си и се взря в очите на мъжа, който седеше срещу нея.

— Скип, какви бяха взаимоотношенията ви с вашата съпруга?

Риърдън въздъхна.

— Когато се запознах с нея, се почувствах невероятно силен. Тя беше великолепна. Интелигентна, весела, жена, която създава у мъжа усещането, че е висок три метра. След като се оженихме… — Той замълча. — Беше изпълнена със страст, но не притежаваше никаква топлота, мисис Макграт. Аз обаче бях възпитан така, че държах на брака. За мен разводът бе нещо, към което човек прибягва само ако е крайно наложително. Разбира се, имаше и хубави моменти. Дали съм бил доволен и щастлив? Не. Но бях толкова погълнат от мисълта за успеха на компанията си, че работех все по-усърдно и съумявах да се абстрахирам от семейните проблеми. Що се отнася до Сузан, тя получаваше всичко, което пожелае. Парите се сипеха. Построих й къщата, за която твърдеше, че винаги си е мечтала. Всеки ден ходеше в клуба, за да играе тенис или голф. Прекара две години с един дизайнер, докато домът ни бе обзаведен по неин вкус. Има един мъж в Алпайн, Джейсън Арнът, който разбира от антични предмети. Водеше я по разпродажби и й казваше какво да купува. Започна да се увлича по модните тоалети. Беше като дете, което иска всеки ден да е Коледа. Тъй като непрекъснато бях зает, Сузан можеше да прави каквото й хрумне. Обичаше да ходи на приемите, за които журналистите пишеха, за да се появява снимката й във вестниците. Дълго време си мислех, че е щастлива. Но сега, като се връщам назад, съм сигурен, че е живяла с мен, понеже не е намерила по-подходяща среда.

— Докато… — подсказа му Джеф.

— Докато не се запозна с някой, който стана важен за нея — продължи Риърдън. — Тогава забелязах бижутата. Някои от тях бяха старинни, други съвременни. Казваше, че са от баща й, но лъжеше. Сега те са у него заедно с подаръците, които аз й бях правил.

Когато надзирателят посочи, че времето им е изтекло, Риърдън се изправи и погледна Кери в очите.

— Мисис Макграт, аз не би следвало да съм тук. Някой, който е убил Сузан, се разхожда на свобода. Не е възможно да няма начин да се докаже.

Джеф и Кери тръгнаха заедно към паркинга.

— Обзалагам се, че не си намерила време да обядваш. Защо не хапнем набързо някъде?

— Не мога, Джеф, трябва да се връщам. Държа да ти кажа, че от това, което току-що чух, не виждам нито една причина доктор Смит да е излъгал за Скип Риърдън. Според Риърдън двамата са били в съвсем нормални взаимоотношения. Той самият заяви, че не е вярвал на обясненията й за бижутата. Ако е започнал да я ревнува… — Кери не довърши изречението.