Читать «Черни рози» онлайн - страница 31

Ръцете на Риърдън със сключени пръсти лежаха на масата.

— Мисис Макграт, ако разполагах с обяснения за действията на доктор Смит, навярно сега нямаше да съм тук. Двамата със Сузан бяхме женени четири години. През този период рядко го виждах. Понякога тя вечеряше с него в Ню Йорк или пък той идваше у дома, но обикновено когато бях в командировка. Тогава бизнесът ми процъфтяваше. Имах строежи из целия щат и купувах земя в Пенсилвания, което беше свързано с бъдещи проекти. Редовно пътувах за по ден-два. Ако се случеше да се срещнем, доктор Смит почти не ми говореше, но не показваше, че не ме харесва. Нито пък даваше да се разбере, че се бои за живота на дъщеря си.

— Когато бяхте тримата, как се отнасяше той със Сузан?

Риърдън погледна към Дорсо.

— Ти умееш да се изразяваш образно, приятелю. Как бих могъл да го формулирам? Чакайте малко, ще ви обясня. Когато ходех в църковното училище, монахините се ядосваха, че не пазим тишина по време на службата. Непрекъснато ни повтаряха, че трябва да благоговеем пред свещените места и предмети. Ето така се отнасяше той с нея. Благоговееше пред Сузан.

Колко странна дума за поведението на един баща към дъщеря му, помисли си Кери.

— Освен това се държеше покровителствено с нея — добави Риърдън. — Веднъж отивахме с колата да вечеряме заедно и той забеляза, че Сузан не си е сложила предпазния колан. Веднага й изнесе лекция за необходимостта да носи отговорност за себе си. Всъщност доста се ядоса.

Също както поучаваше Робин и мен, каза си Кери. Неохотно призна пред себе си, че Скип Риърдън наистина прави впечатление на прям и искрен човек.

— А тя как се отнасяше с него?

— Почти винаги с уважение. Макар че накрая — преди смъртта й — последните няколко пъти, когато бях с тях, Сузан като че ли се дразнеше от него.

Кери реши да промени темата. Припомни му, че според неговите показанията точно преди убийството е забелязал Сузан със скъпи бижута, които той не й бил подарил.

— Мисис Макграт, по този въпрос трябва да се обърнете към майка ми. Тя би могла да ви бъде полезна. Има изрезка от вестник със снимката на Сузан, направена по време на някаква благотворителна акция. На ревера на сакото й е закачена старинна брошка с диаманти. Снимана е няколко седмици преди смъртта й. Кълна ви се, че онази сутрин брошката и още няколко накита бяха в кутията й за бижута. Спомням си, понеже станаха една от причините за скандала. На следващия ден ги нямаше.

— Искате да кажете, че някой ги е откраднал?

Риърдън сякаш се притесни.

— Не знам дали някой ги е откраднал, или тя просто ги е върнала на човека, който й ги е дал. Само съм сигурен, че на следващата сутрин липсваха. Помъчих се да обясня на полицаите, за да обърнат внимание на този факт, но от самото начало беше ясно, че не ми вярват. Според тях се опитвах да изкарам нещата така, че да приличат на грабеж и убийство.

Мъжът замълча, а после продължи:

— И още нещо. Баща ми е участвал във Втората световна война и е живял в Германия две години след края й. Донесъл оттам миниатюрна рамка за снимки и я поднесъл на майка ми, когато се сгодили. На сватбата ни тя я подари на Сузан. Сузан сложи в нея снимката си, която ми беше любима, и я държеше на нощното си шкафче в спалнята ни. Когато двамата с майка ми подреждахме вещите на Сузан, преди да ме арестуват, тя забеляза, че рамката я няма. Предишната сутрин обаче си беше на мястото.