Читать «Черни рози» онлайн - страница 30

След двайсет минути Кери напусна кабинета на лекаря и подкара бързо към футболното игрище. За разлика от Кери на Робин спортът не й се отдаваше и двете дълго тренираха, понеже момиченцето много държеше да стане добра играчка. Докато гледаше как дъщеря й уверено рита топката към голлинията, Кери разсъждаваше над думите на д-р Рот: „Някои хирурзи наистина променят формата на носа, на брадичката или на очите по определен модел, но ми се струва изключително странно на някого да му хрумне да претвори изцяло нечие лице, и то многократно.“

В единайсет и половина Кери махна за довиждане на Робин. Дъщеря й щеше да се прибере с най-добрата си приятелка Каси и да прекара следобеда у тях.

Няколко минути по-късно Кери вече беше на шосето за Трентън.

Беше ходила в щатския затвор няколко пъти и мрачните телени мрежи и кулите на охраната й действаха потискащо. Не изгаряше от нетърпение да влезе отново там.

25.

Джеф чакаше Кери в залата, където записваха имената на посетителите.

— Радвам се, че успя — заяви той.

Поговориха малко, докато стана време за свиждането. Навярно Джеф разбра, че не иска от него да я подготви за срещата, понеже не й съобщи никакви допълнителни сведения.

Точно в три часа до тях се приближи надзирател и им каза да го последват.

Кери се чудеше как изглежда Скип Риърдън сега. Бяха изминали десет години, откакто присъства на произнасянето на присъдата. Спомняше си го като висок, красив, широкоплещест млад мъж с огненочервена коса. Но всъщност не външният му вид, а изявлението му се бе запечатало в съзнанието й: „Доктор Чарлс Смит е лъжец. Заклевам се пред Бога и пред съда, че е лъжец.“

— Какво каза за мен на Скип Риърдън? — попита тя Джеф, докато чакаха затворника да бъде доведен в залата за свиждания.

— Обясних му, че проявяваш личен интерес към случая и искаш да се срещнеш с него. Кери, аз наистина употребих думите „личен интерес“.

— Добре. Вярвам ти.

Скип Риърдън се появи, облечен в затворнически дрехи от груб памучен плат — панталон и риза с разкопчана яка. Червената му коса бе леко прошарена, но като се изключат бръчките около очите, почти не се беше променил. Когато Джеф го запозна с Кери, на лицето му грейна усмивка.

Усмивка, породена от надежда, помисли си Кери. Сърцето й се сви. Чудеше се дали не трябваше да прояви по-голяма предпазливост, да се запознае с повече подробности по делото, вместо да се съгласява веднага да ходи при него.

Джеф започна направо:

— Скип, споменах ти, че мисис Макграт иска да ти зададе няколко въпроса.

— Разбирам. Ще й отговоря, каквито и да са те — отвърна искрено той, макар в гласа му да се долавяше известно примирение. — Както се казва, нямам какво да крия.

Кери се засмя, после попита за онова, което бе главната причина за посещението й:

— В показанията си доктор Смит твърди, че дъщеря му, която ви е била съпруга, се е страхувала от вас, понеже сте я заплашвали. Вие заявявате, че той лъже. Каква цел би могъл да преследва, изопачавайки истината?