Читать «Черни рози» онлайн - страница 33

Мери Хигинс Кларк

Неделя, 29 октомври

26.

В неделя Робин участваше в утринната църковна служба. Докато я наблюдаваше как излиза от вестиария и пристъпва по пътеката в общата процесия, Кери си спомни как навремето много й се искаше да се включи в церемонията, но й обясниха, че е позволено само за момчета.

Нещата се променят, разсъждаваше тя. Никога не съм си мислила, че ще видя дъщеря си пред олтара, че ще се разведа, че ще стана съдия. Че може би ще стана съдия, коригира се тя. Знаеше, че Джонатан е прав. Ако злепостави Франк Грийн, това означава да обърка плановете на губернатора, което ще бъде фатално за назначението й. Нищо чудно вчерашното й посещение при Скип Риърдън в затвора да се окаже сериозна грешка. Защо отново да си обърква живота? Веднъж вече го бе сторила.

С Боб Кинълен й се наложи да изпита всевъзможни емоции. Първо го обичаше, после, когато я напусна, сърцето й бе разбито, а най-накрая почувства яд към него и презрение към себе си, понеже не бе разбрала още в началото, че е безотговорен човек. Сега се отнасяше с безразличие към Боб, освен в случаите, когато ставаше дума за Робин. Но дори и при това положение двойките в църквата, независимо дали бяха на нейната възраст, по-млади или по-стари, я караха да чувства болка и тъга. Ех, ако Боб беше такъв, за какъвто го смятах, помисли си тя. Ако беше такъв, за какъвто самият той се смята. Сега вече щяха да са женени цели единайсет години. Със сигурност щеше да роди още деца. Винаги е искала да има три деца.

Докато наблюдаваше Робин, която носеше към олтара каната с вода и купата за измиване на ръцете, подготвяйки се за ритуала, дъщеря й вдигна глава и очите им се срещнаха. От беглата й усмивка сърцето на Кери трепна. Няма какво да се оплаквам, каза си тя. Каквото и да се случи, имам Робин. А що се отнася до брака, моят не беше идеален, но поне от него се получи нещо добро. Никой друг, освен нас двамата с Боб Кинълен не би могъл да даде живот точно на това прекрасно дете, продължи разсъжденията си Кери.

Мислите й се насочиха към д-р Смит и Сузан. Сузан е била резултат от комбинацията между гените на лекаря и на бившата му жена. В показанията си д-р Смит обясняваше, че след развода съпругата му заминала за Калифорния и отново се омъжила, а той дал съгласието си Сузан да бъде осиновена от втория й мъж, смятайки, че така ще е по-добре за детето.

— Но след смъртта на майка си тя се върна при мен — бе казал той. — Имаше нужда от баща.

Скип Риърдън й спомена, че отношението на д-р Смит към дъщеря му граничело с благоговение. Когато чу това, в ума й изникна въпрос, от който дъхът й секна. Д-р Смит беше преобразил лицата на други жени, така че да приличат на Сузан. Но никой не се беше поинтересувал дали не е оперирал и нея самата.

Кери и Робин тъкмо се бяха наобядвали, когато Боб позвъни по телефона и покани дъщеря си на вечеря. Обясни, че Алис е завела децата във Флорида за една седмица, а той щял да ходи до планината Катскил, за да разгледа вилата, която възнамерявали да купят. Попита дали Робин не би искала да го придружи.