Читать «Черни рози» онлайн - страница 34
Мери Хигинс Кларк
— Ще вечеряме и ще я върна към девет.
Робин с радост се съгласи и след час Боб мина да я вземе.
Тъй като най-неочаквано следобедът й се освободи, Кери реши да отдели повече време на протоколите от делото „Риърдън“. Докато четеше показанията на свидетелите, добиваше известна представа за развоя на процеса. Даваше си обаче сметка, че съществува огромна разлика между писмения текст и преките наблюдения. Не виждаше лицата им, не чуваше гласовете им, не наблюдаваше реакциите им, когато им задаваха въпросите. Знаеше, че поведението им е повлияло до голяма степен на съдебните заседатели, що се отнася до присъдата. Съдебните заседатели са гледали и преценявали държането на д-р Смит. И очевидно са му повярвали.
27.
Джеф Дорсо обичаше футбола и беше ревностен почитател на „Великаните“. Това, разбира се, не бе причината да си купи апартамент в Медоуландс. Но, както той самият признаваше, наистина беше удобно. Независимо от всичко в неделя следобед, докато седеше на стадиона, умът му беше зает не толкова с оспорваната среща с далаския отбор „Каубоите“, колкото с вчерашното посещение в затвора и с реакцията на Кери Макграт към Скип и към протоколите от процеса.
Беше й дал материалите в четвъртък. Чудеше се дали вече ги е прочела. Надяваше се, че ще отвори дума за тях, докато чакаха да дойде време за свиждането, но тя не спомена нищо. Джеф се опитваше да се убеди, че това се дължи на нагласата й да подхожда скептично към всичко. Едва ли привидно отрицателното й отношение към Скип след срещата означаваше, че се отказва да търси истината.
Когато „Великаните“ спечелиха с гол в последната минута, Джеф се присъедини към радостните възгласи на приятелите си, но отклони поканата им да пийнат бира. Предпочете да се прибере вкъщи и да се обади на Кери.
Настроението му се подобри, след като разбра, че е прегледала протоколите и има въпроси.
— Бих искал да се видим — изрече Джеф. После през ума му мина мисълта, че тя може да го среже, но все пак попита: — Случайно да си свободна за вечеря?
28.
Доли Боулс се премести при дъщеря си в Алпайн преди дванайсет години, когато съпругът й почина. Не искаше да й се натрапва, но истината бе, че се страхуваше да остане сама. Пък и не смяташе, че би могла да остане в къщата, където бе живяла с мъжа си.
Всъщност за страха й съществуваше психологическа причина. Много отдавна, още като дете, тя бе отворила на някакъв доставчик, който се бе оказал крадец. Все още имаше кошмари при спомена как бе завързал нея и майка й и бе претършувал къщата. Ето защо сега беше склонна да се съмнява във всеки непознат и няколко пъти ядоса зет си, като пусна алармената инсталация, докато стоеше сама вкъщи и чу странни звуци или видя на улицата мъж, чието лице не й бе познато.