Читать «Черни рози» онлайн - страница 29

— Маргарет, много е важно да се изразиш точно. Наистина ли доктор Смит е споменал, че жените предизвикват ревност и насилие?

— Така каза Стюарт.

— Имаш ли номера на домашния му телефон? Искам да говоря със съпругата му.

— Да, но ми е в работата. Знам, че живеят в Гринич, но телефонът им не е включен в указателя, ето защо ще почакаш до понеделник. За какво е всичко това?

— Ще ти обясня по време на вечерята — разсеяно й отвърна Кери.

Струваше й се, че протоколите са записани на магнетофонна лента в ума й. Д-р Смит се беше заклел, че животът на дъщеря му е бил застрашен от неоснователната ревност на Скип Риърдън. Дали е излъгал? Дали Сузан е дала повод на Скип да я ревнува? И ако е било така, от кого?

Събота, 28 октомври

24.

В събота в осем часа сутринта Джеф Дорсо се обади на Кери.

— Отбих се в кантората си и намерих съобщението ти — започна той. — Следобед ще ходя при Скип в затвора в Трентън. Можеш ли да дойдеш?

Обясни й, че за да получат разрешение за свиждане в три часа, би следвало да са в затвора най-късно в два без петнайсет.

Кери отговори почти импулсивно:

— Сигурна съм, че ще успея. Трябва само да уредя някой да стои при Робин. Ще се срещнем там.

Два часа по-късно Кери и Робин, която беше страшно неспокойна, пристигнаха в Ливингстън, Ню Джърси, и вече чакаха пред кабинета на д-р Бен Рот, известен пластичен хирург.

— Ще изпусна футболната среща — ядосваше се Робин.

— Само малко ще закъснееш — успокои я Кери. — Не се тревожи.

— Ще закъснея много — възрази й Робин. — Не можеше ли да дойдем след срещата?

— Ако беше изпратила на лекаря програмата си, той вероятно щеше да се съобрази с нея — пошегува се Кери.

— О, мамо!

— Заповядайте с Робин в кабинета, мисис Макграт — покани ги сестрата.

Доктор Рот, на около трийсет и пет години, внимателен и сърдечен, се различаваше коренно от д-р Смит.

— Нараняванията навярно са изглеждали доста зле след катастрофата, но всъщност са повърхностни. Не са засегнали дълбоко кожата. Скоро всичко ще е наред.

Видимо облекчена, Робин отвърна:

— Чудесно. Благодаря ви, докторе. Хайде да си ходим, мамо.

— Изчакай ме навън, Робин. Ще дойда след малко. Искам да поговоря с лекаря.

В гласа на Кери се долавяха нотки, които Робин наричаше „тонът“. Това означаваше: „Не желая да ми възразяваш.“

— Добре — заяви детето, въздъхна и излезе.

— Знам, че пациентите ви чакат, докторе, ето защо няма да ви задържам дълго. Налага се обаче да ви попитам нещо.

— Разполагам с достатъчно време. За какво става дума, мисис Макграт?

С няколко кратки изречения Кери описа какво е видяла в кабинета на д-р Смит.

— Имам два въпроса — заключи тя. — Възможно ли е всяко лице да се преобрази така, че да прилича на нечие друго, или трябва да съществува някакво задължително условие, например подобна структура на костите? И ако пластичният хирург е наясно, че е в състояние да го извърши, често ли се изкушава да го стори?