Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 47

Питър обаче не посегна да я удари. Може би нямаше нужда.

* * *

Аймана Хикари излезе да ги посрещне на портата, на градината си. Беше облечен скромно и носеше медальон, характерен за всички почитащи традициите японци на Божествен вятър: миниатюрна кутийка, съдържаща праха на достойните му предци. Питър бе обяснил, че когато човек като Хикари умре, щипка от праха в медальона се добавя към част от собствения му прах и се дава на децата или внуците му. Така на гърдите си той носеше целия си род и това бе най-ценният дар, който можеше да остави на наследниците си. За Сиванму, която нямаше предци, заслужаващи да бъдат запомнени, този обичай беше както възбуждащ, така и смущаващ.

Хикари се поклони на Сиванму, но на Питър подаде ръка. Питър я пое с изненадай вид.

— О, наричат ме пазител на духа Ямато — каза с усмивка Хикари, — но това не означава, че трябва да съм груб и да карам европейците да се държат като японци. Да гледаш как европеец се покланя, е все едно свиня да играе балет.

Когато домакинът ги поведе през градината към традиционната си къща с хартиени стени, Питър и Сиванму се спогледаха с усмивка. Така сключваха мълчаливо примирие, защото знаеха, че Хикари ще е труден противник и трябва да се съюзят, ако искат да научат нещо от него.

— философ и физик — заговори домакинът. — Проучих ви, след като получих бележката ви. И преди са ме посещавали физици и философи, също европейци и китайци, но наистина се учудвам, че идвате заедно.

— Тя ме намира за сексуално неустоим и не ще да ме остави на мира — отвърна Питър.

Ухили се с най-чаровната си усмивка.

За задоволство на Сиванму характерната за европейците ирония на Питър остана незабелязана от Хикари и това накара спътника й да се изчерви.

Сега беше неин ред — да се преструва на гномик, този път наистина.

— Свинята се търкаля в калта, но се топли върху слънчевия камък.

Хикари насочи поглед към нея, като запази безстрастното си изражение.

— Ще запиша тези думи в сърцето си.

Сиванму се почуди дали Питър е разбрал, че Хикари току-що я е иронизирал в характерния за Изтока стил.

— Идваме, за да се учим от вас — каза Питър.

— Тогава ще се наложи да ви нагостя и да ви изпратя разочаровани. Нямам на какво да науча един физик и един философ. Ако нямах деца, нямаше да има кого да науча на каквото и да било, защото само те знаят по-малко от мен.

— Не, не — възрази Питър, — вие сте мъдрец. Пазител на духа Ямато.

— Наистина така ме наричат, но духът Ямато е твърде голям, за да се побере в такава малка кутийка като моята душа. И в същото време той е твърде малък, за да бъде забелязан от великите души на китайците и европейците. Вие сте учителите, защото Китай и Европа винаги са били учители на Япония.

Сиванму не познаваше Питър достатъчно, но сега забеляза объркването му; той не знаеше как да продължи този разговор. По време на митарствата си Ендър бе живял в няколко източни цивилизации и дори, според Хан Фейдзъ, знаеше корейски. Следователно Ендър вероятно можеше да се справи с човек като Хикари, използващ традиционната смиреност, за да им се надсмее. Знанията на Ендър и онова, което бе предал на Питър, очевидно бяха две различни неща. В този разговор главната роля се падаше на нея и тя си даде сметка, че най-добрият начин да вземе нещата в свои ръце, е като не позволи на Хикари да определя правилата на играта.