Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 46

— Кажи на Джейн, че единствените, които възхваляват чистотата на неведението, са онези, които извличат изгода от монопола върху знанието.

Питър се изсмя:

— Пак афоризми. Би трябвало да кажеш…

— Не ме учи как да бъда гномик. — Сиванму стана от пода; сега главата й бе по-високо от тази на Питър. — Ти си гном. А аз съм мантик¹ — помни, че богомолката изяжда партньора си.

— Аз не съм ти партньор, а „мантик“ означава философия, основана на видения, вдъхновение или интуиция, не от знания или логика.

— Ако не си ми мъж, спри да ме поучаваш, все едно съм твоя съпруга.

Питър се смути и извърна поглед:

— Така ли ти се струва?

— На Път мъжът смята жена си за глупава и постоянно я поучава за неща, които вече са й известни. Когато трябва да научи на нещо съпруга си, жената трябва да се преструва само, че му напомня неща, на които той сам я е научил преди много време.

— Е, значи, аз съм безчувствен пън.

— Моля те, не забравяй, че когато се срещнем с Аймана Хикари, ние с него ще притежаваме извор на знания, до които ти никога не можеш да се докоснеш.

— И какъв е той?

— Жизнен опит.

Видя болката в очите му и съжали, че му я е причинила. Тази реакция обаче бе по-скоро като рефлекс — като дете я бяха обучавали да изпитва разкаяние, когато обиди някого, независимо колко си го е заслужавал.

— Ох — възкликна Питър, сякаш само се е преструвал на засегнат.

Сиванму не показа никакво съчувствие — тя вече не беше слугиня.

— Толкова си горд, че знаеш повече от мен, но всяко твое знание е или вкарано в главата ти от Ендър, или научено от Джейн. Аз нямам Джейн, нито Ендър. Научила съм всичко, което знам, по по-трудния начин. Изживяла съм го. Затова, моля те, не се отнасяй повече с пренебрежение към мен. Ако имам някакъв принос за тази експедиция, той ще дойде от това, че знам всичко, което и ти — защото мога да усвоя всичките ти знания, но ти никога няма да получиш моите.

Думите й вече не се приемаха на шега. Питър почервеня:

— Как… за коя…

— Как си позволявам ли? — довърши Сиванму. — За коя се мисля ли?

— Не съм казал такова нещо — сведе лице той.

— Аз не си стоя на мястото, нали? Хан Фейдзъ ми е разказвал за Питър Уигин. За оригиналния, не за копието. Как е принудил сестра си Валънтайн да вземе участие в плановете му за установяване на хегемония над цялата Земя. Как я е карал да пише от името на Демостен — евтина демагогия, — докато той е публикувал под псевдонима Лок красиви, възвишени идеи. Надутата демагогия обаче е била измислена от него.

— Значи Той е раждал надутите фрази.

— Именно. Това, което е пишел той, всъщност е идвало от Валънтайн; от източника, който никога не е имал или ценял. От човешката душа.

— Хан Фейдзъ ли ти го е казал? — Да.

— Тогава той е пълен малоумник. Защото Питър е имал толкова душа, колкото и Валънтайн. — Питър се изправи. — Аз съм този, който няма душа, Сиванму.

За миг тя изпита страх. Откъде можеше да знае каква жестокост се таи у този човек? Коя тъмна страна в аюата на Ендър можеше да намери изражение в създадения от него двойник?