Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 45

— Колко гномично. Питър се усмихна:

— О, само да те чуе, ще бъде изключително горд. Както и да е, в първата си книга той казва: „Японците си извадих; важни поуки. Тези атомни бомби отрязаха всички конци Япония остана съвършено безпомощна. Достойната стара власт бе срината, императорът се превърна във фигурант, в Япония дойде демокрацията, след това богатство и велика власт.“

— Значи бомбите са били благоприятно събитие, така ли? — попита подозрително Сиванму.

— Не, не, в никакъв случай. Той смята, че богатството на Япония е унищожило душевността на народа. Те приели разрушителя като баща. Превърнали се в копелетата на Америка, родени от американските бомби. Отново марионетки.

— Какво тогава е общото между него и несесарианците?

— Той казва, че Япония е бомбардирана точно защото вече е приличала твърде много на Европа. Японците са се отнасяли към Китай, както европейците към Америка — егоистично и жестоко. Предците им обаче не можели да допуснат децата им да се превърнат във врагове. Затова японските богове изпратили американците, за да попречат на Япония да се превърне в империалистическа страна, точно както изпратили божествения вятър, за да спрат китайската флота. Японците трябвало да изтърпят американската окупация и след това да станат отново японци, дисциплинирани и единни. Книгата му е озаглавена „Не твърде късно“.

— Обзалагам се, че несесарианците използват американската бомбардировка над Япония като още един пример за удар, нанесен с максимална бързина и сила.

— Никой японец не би си позволил да възхвалява американската бомбардировка, докато Хикари не я е представил не като агресия срещу Япония, а като опит на боговете да накажат народа.

— Искаш да кажеш, че несесарианците го уважават достатъчно, така че, ако той промени вижданията си, те ще променят своите — само че той няма да промени становището си, защото вижда бомбардировката над Япония като божествен дар, така ли?

— Ние се надяваме, че все пак ще промени мнението си, иначе пътуването ни дотук ще е пълен провал. Проблемът е, че няма начин той да се остави да го убедим пряко, а Джейн не може да определи от трудовете му кой или какво може да му повлияе. Трябва да говорим с него, за да разберем към кого да се обърнем след това — може би ще успеем да променим неговите убеждения.

— Доста сложно, а?

— Затова реших, че си струва труда да ти го обясня. Какво смяташ да предприемеш, след като имаш тази информация? Да влезеш в исторически спор с аналитичен философ от ранга на Хикари?

— Ще слушам — отвърна Сиванму.

— Това смяташе да правиш и преди да ти разкажа всичко.

— Сега обаче знам какъв човек слушам.

— Джейн смята, че допускам грешка, като ти разказвам всичко това, защото така ще тълкуваш всичките му изказвания в светлината на онова, което аз и Джейн вече си мислим, че знаем.