Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 49

За пръв път Хикари като че се… ядоса? Поне очите му заблестяха сърдито. Защото, като се постави на абсолютно същото ниво като Кенджи, Сиванму бе поставила него в положение, при което или трябваше да се покаже по-горделив от нея, като освободи прислужницата, или да наруши реда в домакинството, като покани Кенджи да седне с тях като равна.

— Кенджи — каза той. — Нека ти сипя чай.

„Шах — помисли Сиванму. — И мат.“

И като прекрасна награда Питър, който най-после бе навлязъл в играта, реши да й сипе чай, при което успя да я полее; това накара и Хикари да пръсне малко чай върху себе си, за да успокои госта. Болката от горещата течност и след това неприятното усещане, докато изстине и изсъхне, бяха оправдана цена за удоволствието да знае, че се е оказала равностоен противник па Хикари в прекалената му любезност, докато Питър просто се е проявил като недодялан дръвник.

Наистина ли обаче бе равностойна на Хикари? Той със сигурност бе забелязал усилието й да се унижи пред него. Възможно беше нарочно да й позволява да се възгордее от това, че е успяла да се прояви като по-смирена от двамата. Още щом се досети, че може да е направил така, тя си даде сметка, че наистина го е сторил и победата е негова.

„Не съм толкова умна, за каквато се мислех.“ Тя погледна Питър с надеждата, че сега той ще подеме инициативата и ще направи изключително умното нещо, което е замислял до този момент. Той обаче изглеждаше съвършено доволен от водещата й роля. Със сигурност не желаеше да се намесва. Дали си даваше сметка, че е била надвита в собствената си игра, защото не е обмислила достатъчно ходовете си? Дали сега я оставяше да се обеси със собственото си въже?

„Е, да затегнем тогава примката.“

— Аймана Хикари, някои ви наричат пазител на духа Ямато. С Питър сме израснали в свят, населен с японци, и въпреки това, тъй като японците смирено позволяват в обществените училища да се преподава Старк, ние не знаем японски. В моя китайски квартал и Питър в американския си град сме прекарали детството си на границата на японската култура, надничайки през ключалката. Затова, ако има част от огромната ни некомпетентност, която да е най-крещяща за вас, това трябва да са знанията ни за самия дух Ямато.

— О, Сиванму, вие правите загадка от най-очевидното. Никой не разбира Ямато по-добре от онези, които го гледат отвън, също както бащата познава детето си по-добре, отколкото то самото.

— Тогава ще се наложи аз да ви ограмотя — заяви Сиванму, отказвайки се от играта на смиреност. — Защото виждам Япония като периферна нация и не разбирам дали вашите идеи ще я направят централна нация, или ще доведат до упадъка на всички периферни традиции.

— Виждам сто възможни значения на термина „периферна нация“, повечето от които са верни за моя народ. Какво обаче е „централна нация“ и как можем ние да станем такава?

— Не съм много добре запозната с историята на Земята, но от малкото, което знам, ми се струва, че там са съществували няколко централни нации с толкова силна цивилизация, че са погълнали дори завоевателите си. Египет е бил такава нация, също Китай. Всяка от тях се е обединила и след това се е разширила в рамките на необходимото, за да защитава границите си и да донесе мир в провинциите си. Всяка е приемала нашествениците и ги е поглъщала, за да просъществува още хиляди години. Египетската и китайската писменост са се запазили със съвсем малко изменения, за да може миналото да остане за онези, които умеят да четат.