Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 3

— Мога да викам духове от дълбините па небитието — повтори младежът; сетне, с малко променен глас, си отговори сам. — Е, аз също мога, всеки може. Въпросът е, като ги викаш, дали ще ти се отзоват?

— Шекспир? — опита да отгатне тя.

Той се усмихна. Като котка на мишката, с която си играе.

— Това винаги е най-доброто налучкване, когато някой европеец цитира нещо.

— Този цитат е смешен. Някой се хвали, че можел да вика мъртвите. Събеседникът му обаче казва, че майсторлъкът е не да ги викаш, а да ги накараш да дойдат.

Той се засмя:

— Имаш чувство за хумор.

— Този цитат означава нещо за теб, защото Ендър те с възкресил.

Той я изгледа изненадано:

— Откъде знаеш?

Сиванму се уплаши. Възможно ли беше?

— Не знаех. Исках да се пошегувам.

— Е, това не е вярно. Поне не в прекия смисъл. Той не ме е възкресил. Макар че без съмнение си мисли, че е способен да го прави, ако се наложи. — Питър въздъхна. — Само се заяждам. Цитатът просто ми хрумна. Не съм го мислил. Просто ми дойде наум.

— На човек може да му дойде нещо наум и да не го каже на глас.

Той завъртя очи:

— Не съм обучен на раболепие като теб.

Така, значи, възнамеряваше да се държи той, идващият от свят на свободни хора — да се подиграва на момичето, слугувало цял живот, макар и не по свое желание.

— Обучена съм да запазвам неприятните думи за себе си като израз на любезност — възрази тя. — На теб обаче това може би ти изглежда като раболепие.

— Както вече казах, Царствена майко от Запада, да се държа гадно, е в природата ми.

— Аз не съм Царствената майка. Това име е лоша шега…

— Само някой много злобен човек би ти се подигравал за него — ухили се Питър. — Аз обаче съм кръстен на Хегемона. Май и двамата носим неподходящо надути имена.

Тя замълча, замисли се дали това не е опит от негова страна да се сприятелят.

— Аз съм на този свят твърде отскоро — каза той. — От няколко седмици. Реших, че трябва да го знаеш.

Тя не го разбра.

— Знаеш ли как работи този космически кораб? — попита той.

Сега сменяше темите. Изпитваше я. Е, писнало й беше да я изпитват.

— Очевидно вкарват някое бедно момиче вътре и някой злобар го подлага на кръстосан разпит — отвърна.

Той се усмихна и кимна:

— Каквото повикало, такова се обадило. Ендър ми каза, че не слугуваш на никого.

— Бях вярна и предана прислужница на Цинджао. Надявам се, че Ендър не те е излъгал за това.

Той поясни думите си, които тя бе разтълкувала толкова буквално:

— Имах предвид, че винаги отстояваш мнението си. Отново я изгледа изпитателно; това отново я смути, както при първата им среща край реката.

— Сиванму, аз не говорех метафорично, когато ти казах, че съм направен. Направен, не роден. И начинът, по който съм направен, е свързан в много отношения с начина, по който работи този космически кораб. Не искам да те отегчавам с обяснения за неща, които вече разбираш, но ти трябва да знаеш какво съм (не кой), за да разбереш защо имам нужда от теб. Затова те питам отново: знаеш ли как функционира този кораб?