Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 5

Орсън Скот Кард

— Умрял е!

— Не, това е номерът, не разбираш ли? Той продължи да живее. Това беше самият Миро. Собствената му аюа — не трилионите аюи, които изграждат атомите и молекулите на тялото му, а онази единствена, която ги контролира всичките, тази, която представлява него самия, волята му — аюата му просто се премести в новото и съвършено тяло. Това е истинската му самоличност. А старото тяло…

— …е станало излишно.

— Нямаше какво да му придава форма. Разбираш ли, аз мисля, че телата ни се поддържат от любовта. Любовта на главната аюа към красивото, силно тяло, което й се подчинява, благодарение на което Азът съществува. Дори Миро, въпреки цялата си омраза към това осакатено тяло, трябва да е изпитвал някаква любов към жалките му останки. Докато не се сдоби с новото.

— И тогава се е прехвърлил в него.

— Без дори да осъзнава, че го прави. Последвал е любовта си.

Сиванму слушаше този невероятен разказ и знаеше, че сигурно е истина, защото бе чувала много пъти Хан Фейдзъ и Джейн да споменават за аюите в разговорите си. Сега разказът на Питър Уигин им придаваше смисъл. Трябваше да е вярно дори само защото космическият кораб наистина се беше появил от нищото на брега на реката зад дома на Хан Фейдзъ.

— Сигурно се чудиш — продължи Питър — как аз, отритнатият, лишен от всякаква любов, съм се появил.

— Нали вече каза — от съзнанието на Ендър.

— Най-яркият образ в ума па Миро беше този на по-младото му, по-здраво, по-силно тяло. За Ендър обаче най-значимите образи бяха образите на по-голямата му сестра Валънтайн и на по-големия му брат Питър. Не такива, каквито бяха тогава, защото брат му Питър отдавна е мъртъв, колкото до Валънтайн — тя е придружавала или следвала Ендър при всичките му митарства през космоса, затова още е жива, но остаряла колкото него. Зряла жена. Реална личност. По време на престоя в Отвъдното обаче той създаде нейно по-младо копие. Младата Валънтайн. Горката стара Валънтайн! Тя не предполагаше колко е остаряла, докато не видя по-младото си копие, това съвършено същество, този ангел, обитавал извратения малък мозък на Ендър още от детството му. Трябва да призная, че тя е най-онеправданата жертва в тази драма. Да знаеш, че брат ти пази такъв идеализиран образ за теб, вместо да те обича такава, каквато си… е, можем да я разберем старата Валънтайн (тя мрази това прозвище, но сега всички мислят за нея по този начин, включително самата тя, бедното същество), личи си, че нервите й вече не издържат.