Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 6

— Ама ако истинската Валънтайн е още жива, коя тогава е младата Валънтайн? — попита объркано Сиванму. — Коя е тя всъщност? Ти можеш да бъдеш Питър, защото той отдавна е мъртъв и никой не използва името му, но…

— Доста заплетено, а? Въпросът е там, че мъртъв или не, аз не мога да съм Питър Уигин. Както казах вече, аз не съм аз.

Той се облегна назад и се взря в тавана. Холограмата над компютъра се обърна и го погледна, без да е натиснал нито един клавиш.

— Джейн е с нас — отбеляза Сиванму.

— Джейн постоянно е с нас. Тя е шпионката на Ендър. Холограмата заговори:

— Ендър няма нужда от шпиони. Нуждае се от приятели. Поне от съюзници.

Питър се пресегна спокойно и изключи компютъра. Холограмата изчезна.

Това много смути Сиванму. Сякаш беше ударил дете. Или прислужница.

— Джейн е много благородно същество, за да се отнасяш с такова неуважение към нея.

— Джейн е компютърна програма с вирус в протоколите за самоличност.

Той бе в мрачно настроение, това момче, дошло, за да я вземе на кораба си и да я отведе завинаги от Път. Тя обаче разбра причината за лошото му настроение.

— Не е така само защото ти си толкова млад, а холограмите на Питър Уигин Хегемона са на зрял мъж.

— Кое не е как?

— Разликата във външния вид между теб и Хегемона.

— Каква е тогава?

— Той изглежда… доволен.

— Той е завзел света.

— Значи, когато направиш същото, и ти ще придобиеш този самодоволен вид, така ли?

— Предполагам. Това май е целта на живота ми. Мисията, с която ме е натоварил Ендър.

— Не ме лъжи. На брега на реката ми говори за ужасните неща, които съм сторила заради амбициите си. Признавам — бях амбициозна, отчаяно се стремях да се издигна от кошмарното си обществено положение. Знам как изглежда амбицията, знам как мирише. И сега надушвам такава миризма. Като мърша в горещ ден. Ти смърдиш.

— Амбицията? Воняла?

— Аз самата кипя от амбиция.

Той се усмихна. Сетне докосна малкия кристал в ухото си:

— Не забравяй, Джейн слуша. И предава на Ендър всичко.

Сиванму замълча, но не от смущение. Просто нямаше какво да каже и затова не казваше нищо.

— Значи аз съм амбициозен. Защото чака си ме е представял Ендър. Амбициозен, гаден, жесток.

— Да, ама ти нали не беше ти. Очите му проблеснаха гневно:

— Точно така, не съм. — Извърна поглед. — Извинявай, Джепето, но не мога да бъда истинско момче. Нямам душа.

Името, което спомена той, не й беше познато, но тя разбра думата „душа“.

— Като дете все са ме възпитавали да бъда слугиня по природа. Да нямам душа. Един ден откриха, че имам. Засега не ми е носила щастие.

— Не говоря за някакво религиозно понятие. Имам предвид аюата. Аз нямам такава. Виж какво стана със сакатото тяло на Миро, когато аюата му го изостави.

— Ти обаче не се разпадаш, значи трябва все пак да имаш аюа.

— Не аз я имам, а тя има мен. Аз още съществувам, защото аюата, чийто неустоим повик ме създаде, продължава да си ме представя. Продължава да се нуждае от мен, да ме контролира, да е моята воля.

— Ендър Уигин ли?

— Брат ми, моят създател, моят мъчител, моят бог, моята същност.

— Ами младата Валънтайн? И нея ли управлява така?