Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 23

— Ендър не е единственият организатор на това преселение.

— Това е въпрос на доверие, не на качества — намеси се Валънтайн. — Нечовеците знаят, че Ендър е Говорителя на мъртвите. Никой друг човек не е говорил от името на друг вид по този начин. Човеците пък го познават като Ендър Ксеноцида — когато човешката раса бе заплашена от чуждоземен враг преди неизброими поколения, той пое нещата в свои ръце и спаси вида си от, както се опасяваха те, унищожение. Няма човек с такъв авторитет, който да го замести.

— Какво ме засяга това? — тросна се Миро. — Тук никой не се интересува от мнението ми. Нямам връзки. Със сигурност не мога да заема мястото му, а пък в момента съм уморен и ми се спи. Вижте младата Вал, капнала е от умора.

Това бе вярно; тя едва се държеше на крака. Миро протегна ръка и тя с благодарност се облегна на нея за опора.

— Не те караме да заемаш мястото на Ендър — каза Оля-до. — Не искаме никой да заема мястото му. Искаме той да заеме мястото си.

Миро се изсмя:

— И мислите, че мога да го убедя? Сестра му е тук! Изпратете нея!

Старата Валънтайн се намуси:

— Не иска да ме види.

— Какво те кара да мислиш, че ще поиска да говори с мен?

— Н-Не с теб, Миро. С Джейн.

Миро ги изгледа объркано:

— Искаш да кажеш, че Ендър е свалил своя кристал? В ухото му прозвуча гласът на Джейн:

— Бях заета. Не сметнах за нужно да те уведомя.

Той разбра, че когато Ендър е прекъснал връзката между тях, това е съсипало Джейн. Тя имаше други приятели, да, но това не означаваше, че го приема леко.

Старата Валънтайн продължи:

— Ако можеш да отидеш при него и да го накараш да поговори с Джейн…

Миро поклати глава:

— Той е свалил кристала си — не разбирате ли, че това е окончателното му решение? Той иска да се откъсне от света заедно с мама. Ендър никога не променя решенията си.

Всички знаеха, че това е така. Знаеха, че са дошли при Миро не с надеждата той да промени нещо, а като последен израз на отчаяние.

— Значи оставяме нещата на съдбата — заключи Грего. — Ще гледаме как всичко се превръща В хаос. И след това, разгара на междувидова война, ще загинем покрити със срам, когато дойде флотилията. Джейн е късметлия; вече ще е мъртва, когато това стане.

— Предай му благодарностите ми — каза Джейн на Миро.

— Джейн ти благодари — предаде Миро. — Просто си прекалено мекушав, Грего.

Грего се изчерви, но не взе думите си назад.

— Ендър не е Господ — продължи Миро. — Ще се постараем да се справим и без него. Точно в момента обаче най-доброто, което мога да направя, е…

— Да си легнеш, чухме — прекъсна го старата Валънтайн. — Само че този път не на кораба. Моля те. Сърце ни се къса, като ви гледаме. Якт докара колата. Елате у дома А поспете като хора.

Миро погледна младата Вал, която още дремеше облегната на рамото му.

— И двамата, разбира се — добави старата Валънтайн. — Не съм толкова смутена от присъствието й, колкото всички явно си мислите.

— Разбира се, че не — съгласи се младата Вал. Протегна уморена десница и двете жени, носещи едно и също име, се хванаха за ръце. Младата Вал се облегна на по-възрастната си съименничка и се отдръпна от Миро. Той остана изненадан от собствените си чувства. Вместо облекчение, че напрежението между двете е понамаляло, той изпита гняв. Гняв от ревност — това беше. „Тя се беше опряла на мен!“ — искаше му се да каже. Каква беше тази детинска реакция?