Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 22

— Да. Е, тук се получи един вид управленски вакуум — отбеляза Олядо. — Не че хората не си вършат добре работата. Тъй де, системата функционира и всичко е тип-топ, но Ендър беше този, който казваше какво да правим, когато нещата забуксуват. Ако ме разбираш.

— Разбирам те. И можеш да говориш спокойно пред Джейн. Тя знае, че ще умре веднага щом Междузвездният конгрес приведе плановете си в действие.

— Нещата са по-сложни — намеси се Грего. — Повечето хора не подозират за опасността, надвиснала над Джейн — всъщност повечето дори не знаят, че съществува. Могат обаче да смятат достатъчно добре, за да изчислят, че не е възможно всички хора да бъдат евакуирани преди пристигането на флотилията. Да не говорим за пекениносите. Така че знаят, че ако флотилията не бъде спряна, някой ще трябва да остане и да умре. Някои вече се изказват открито, че сме изгубили достатъчно време за пренасянето на дървета и бръмбари.

„Дървета“, разбира се, означаваше пекениносите, които всъщност не можеха да пренесат дърветата-бащи и дърветата-майки. „Бръмбари“ се отнасяше за Царицата на кошера, която също заемаше място на космическите кораби, като изпращаше от своите работници. На всяка планета, която заселваха, се установяваха голям брой пекениноси и поне една царица с малко работници, които да й помагат да се нагоди. Нищо че цариците на всеки нов свят започваха бързо да дават живот на много работници, осигуряващи работната ръка за започването на стопанска дейност; нищо че тъй като не пренасяха дървета, поне един мъжки и един женски пекенинос трябваше да бъдат „посадени“ — да умрат бавно и мъчително, за да дадат началото на едно дърво-баща и едно дърво-майка и така да затворят жизнения цикъл на вида. Всички знаеха — и най-вече Грего, защото наскоро го беше изпитал лично, — че под привидната търпимост се крие жестока конкуренция между отделните видове.

И това не важеше само за хората. Докато на Лузитания пекениносите все още надвишаваха по брой човеците, на новите колонии беше обратното.

— Ако флотилията дойде да унищожи Лузитания — казваше Човек, водачът на дърветата-бащи — и дори всички човеци на планетата да загинат, човешкият вид ще продължава да съществува. За Царицата на кошера и нас обаче това е въпрос на оцеляване на вида. Въпреки това ние разбираме, че на новозаселените планети трябва за известно време да оставим ръководната роля у човеците, защото вашите знания, умения и техника все още са недостижими, тъй като имате голям опит в колонизирането на други светове и защото можете да изпепелявате горите ни.

Това, което Човек казваше толкова предпазливо, други пекениноси изразяваха доста по-директно:

— Защо трябва да позволим на тези човешки нашественици, които ни докараха всички злини на света, да се спасят почти всички, докато повечето от пас трябва да умрат?

— Омразата между видовете не е ново явление — каза Миро на посрещачите си.

— Да, но досега Ендър я потискаше — отбеляза Грего. — Пекениносите, Царицата на кошера и повечето човеци гледаха на Ендър като на посредник, на когото могат да се доверят. Знаеха, че докато той се грижи за нещата, докато гласът му се чува, интересите им ще бъдат защитени.