Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 186

— Това е добре сега, когато Джейн има здрава връзка с дърветата-майки и е в състояние да продължава мигновените полети. Сега можем да взимаме пробите, да бягаме от ракети и така нататък. Какво ще кажеш за преди, когато бяхме безпомощни тук? Когато имахме само няколко седмици живот или поне така си мислехме?

— Тогава не сте разполагали и с „Докторчето“, затова не е било възможно да унищожите тази планета. Успяхме да сложим ръка върху ДМ устройството едва след като Джейн възвърна силите си. А щом разполагаме с възможностите й, вече не е нужно да взривяваме планетата на Десколадата, освен ако опасността не стане толкова голяма, че да не е възможно да се справим с нея по друг начин.

Куара се изсмя:

— Какво е това? Мислех, че Питър би трябвало да олицетворява лошата страна на Ендър. Излиза, че ти си изграден от доброта и светлина.

Питър се усмихна:

— Понякога човек трябва да защитава себе си или другите от безжалостното зло. И понякога единствената защита е използването на груба, разрушителна сила. В такива моменти и добрите хора постъпват жестоко.

— Никога не е излишно да си измислиш допълнителни оправдания, нали? Ти си наследник на Ендър. Затова смяташ за доста удобно да вярваш, че онези момчета, убити от него, са просто едно изключение от правилата ти за добро поведение.

— Аз оправдавам Ендър, защото е бил заблуден и беззащитен. Ние не сме беззащитни. Междузвездният конгрес и Лузитанската флотилия не бяха беззащитни. И предпочетоха да действат, преди да разсеят заблудата си.

— Ендър е избрал да пусне в действие „Докторчето“, докато е бил заблуден.

— Не, Куара. Възрастните, които са го командвали, са използвали незнанието му. Те са имали възможност да се намесят и да го спрат. Разполагали са с достатъчно време за това. Ендър е мислел, че играе. Смятал е, че с използването на „Докторчето“ ще се покаже недостоен за доверието им, непокорен или дори прекалено жесток, за да му бъде поверено командването. Стараел се е да принуди началниците си да го изхвърлят от Военното училище. Това е. Правел е всичко възможно, за да ги накара да спрат да го измъчват. Възрастните просто са избрали да пуснат в действие най-мощното си оръжие: Ендър Уигин. Без да си правят повече труд за установяване на връзка с бъгерите. Дори когато е станало ясно, че Ендър ще унищожи родната им планета. Решили са да ги избият на всяка цена. Както адмирал Ландс. Както ти, Куара.

— Аз казах, че ще изчакам, докато се разбере със сигурност!

— Добре, значи сме на едно мнение.

— Ама ние трябва да се сдобием с „Докторчето“!

— „Докторчето“ изобщо не бива да съществува. То никога не е било нужно. Никога не е било уместно да се използва. Защото цената е твърде висока.

— Цена ли! — възкликна Куара. — То е по-евтино от старите ядрени оръжия!

— Нужни ни бяха три хиляди години, за да възстановим пораженията от унищожаването на родната планета на цариците на кошери. Това е цената. Ако използваме „Докторчето“, ще се превърнем в убийци на други видове. Адмирал Ландс е същият като хората, използвали Ендър Уигин. Те вече са били взели решението си: „Това е опасно. Това е зло. Трябва да бъде унищожено.“ Въобразявали са си, че е за добро. Че спасяват човечеството. Само че не е така. Мотивите им са били най-различни, но освен да използват оръжие, те са предпочели да не опитват да установят контакт с врага. Сетили ли са се да демонстрират на какво е способно „Докторчето“, като взривят някой необитаем спътник? Ландс постара ли се да провери дали положението на Лузитания не се е променило? А ти, Куара, с какви точно методи възнамеряваше да докажеш, че десколадорите са твърде злонамерени, за да живеят? На кой етап щеше да установиш, че представляват твърде голяма заплаха за всички останали разумни същества?