Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 184
Орсън Скот Кард
— Здравейте, Ела, Куара, Миро — каза Питър. — Това е Сиванму.
Сиванму бе ужасена, но и останалите явно бяха не по-малко уплашени от появата им. Миро пръв се осъзна:
— Да не сте си загубили кораба? Сиванму се засмя.
— Здравей, Царствена майко от Запада — продължи Миро, използвайки името на предшественичката на сърцето на Сиванму, богиня, почитана на Път. — Слушал съм много за теб от Джейн.
Една жена се появи на вратата към коридора.
— Вал? — обърна се към нея Питър.
— Не — отвърна тя. — Аз съм Джейн.
— Джейн — прошепна Сиванму. — Богинята на Малу.
— Приятелката на Малу — поправи я Джейн. — Както и твоя приятелка, Сиванму. — Тя протегна ръце към Питър, хвана неговите и го погледна в очите. — И твоя приятелка, Питър. Каквато винаги съм била.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
ОТКЪДЕ СТЕ СИГУРНИ, ЧЕНЕ ТРЕПЕРЯТ ОТ СТРАХ?
О, богове, вие сте несправедливи! Майка ми и баща ми заслужават да имат по-достойно дете от мен.
— „Докторчето“ е било в ръцете ви и вие сте го върнали? — възкликна удивено Куара.
Всички, включително Миро, помислиха, че тя не вярва, че флотилията няма да опита да го използва отново.
— Демонтираха го пред очите ни — отвърна Питър.
— Е, не може ли още веднъж да го монтират? — попита отново тя.
Сиванму направи опит да обясни:
— Адмирал Ландс няма да е в състояние да повтори действията си. Той не би оставил проблема неразрешен. Лузитания е в безопасност.
— Тя не говори за Лузитания — отбеляза хладно Ела. — Има предвид това място. Планетата на Десколадата.
— Аз ли съм единствената, на която й е дошло на ум? — попита Куара. — Ако си кажем истината, така бихме си спестили всички по-нататъшни усилия за взимане на проби и овладяване на нови епидемии от по-жестоки версии на Десколадата…
— Нима предлагаш да взривим планета, населена с разумен вид? — удиви се Сиванму.
— Не точно в момента — отвърна Куара, сякаш смяташе Сиванму за най-тъпото същество, с което някога си е губила времето да разговаря. — Ще го направим, ако установим, че са варелсе. Според класификацията на Валънтайн. Същества, с които не можеш да се разбереш. С които съвместното съществуване е невъзможно.
— Значи… искаш да кажеш, че…
— Искам да кажа това, което казах — сряза я Куара. Сиванму обаче не се отказа:
— Искаш да кажеш, че адмирал Ландс по принцип не размишлява грешно, че просто не е преценил добре фактите в дадения случай. Ако Десколадата още представляваше заплаха за Лузитания, негово задължение би било да взриви планетата.
— Какво са жителите на една планета в сравнение с живота на всички разумни същества?
— Това ли е същата Куара Рибейра, която се опита да ни попречи да унищожим вируса на Десколадата, защото смяташе, че има вероятност да е разумно същество? — намеси се Миро развеселено.
