Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 160

И въпреки това нищо не беше наред. Тя бе живяла в човешкото тяло само един ден, но електронната й същност вече й се струваше твърде малка. Не заради намалелия брой на компютрите. Този начин на съществуване просто й се струваше твърде ограничен. Плътта създаваше широки възможности, които не можеха да съществуват в двоичния свят. Тя беше жива и затова знаеше, че електронното съществование й дава само една частица от истинския живот. Каквото и да бе постигнала за хилядолетия, сега й се струваше незадоволително в сравнение с няколко минути в тяло от плът и кръв.

Дори да беше допускала, че може да изостави тялото на Вал, сега това й се виждаше немислимо. Там бяха корените й, сега и завинаги. При нужда щеше да влиза в тези компютърни системи, но не и ако не се налага.

Сега обаче нямаше причина да споделя пред никого разочарованието си. Все още. Щеше да говори за това с Миро, когато се върне. С никого другиго. Той сигурно щеше да почувства облекчение. Без съмнение сега се тревожеше, че тя ще се изкуши да остане в компютрите и никога да не се върне в тялото; тя още го чувстваше, силно и жадуващо за вниманието й дори в такъв дълбок сън. Той обаче нямаше причина да се страхува. Не беше ли прекарал и той месеци в едно тяло, в което едва издържаше да живее? Тя нямаше начин да се върне към ограниченията на компютрите, както той никога нямаше да се върне в онова осакатено тяло.

„И все пак това съм аз, част от мен.“ Приятелите й й го бяха осигурили и тя нямаше намерение да им разкрие колко болезнено се е наместила в тази тясна черупка. Старото, познато лице се появи над компютрите на всяка приятелска планета, тя им се усмихна и заговори:

— Благодаря, приятели. Никога няма да забравя любовта и верността ви. Ще ми е нужно известно време, за да разбера до какво имам достъп и до какво — не, но бъдете уверени, че независимо дали ще успея да възвърна предишните си способности, това мое възкресяване се дължи само на вас, на всички ви. Бях ваша приятелка завинаги; сега винаги ще съм ви задължена.

Те й отговориха; тя чу всички отговори, отдели на всеки частица от вниманието си.

Останалата част бе заето с проучвания. Тя откри скритите интерфейси в главните компютърни системи на Междузвездния конгрес. Лесно успя да извлече от тях необходимата й информация — всъщност за секунди проникна и в най-секретните файлове на Конгреса и намери всички технически данни за новите мрежи. Цялото това проучване обаче преминаваше сякаш на сляпо, сякаш бъркаше в буркана с бонбоните в тъмнината, неспособна да види какво ще извади. Можеше да използва малки програми за търсене; те си служеха със симулации, извличащи понякога случайно странична информация. Със сигурност имаше възможност за саботаж, ако искаше да ги накаже. Можеше да смачка всичко, да унищожи всички данни. Тя обаче не се нуждаеше от това сега, нито от извличането на тайни, нито от отмъщение. Най-важната за нея информация бе спасена от приятелите й. Сега се нуждаеше от капацитет, а нямаше. Новите мрежи работеха твърде бавно в сравнение с моменталните ансибали, така че не оставаха неизползваеми за мисловните й процеси. Тя потърси начини за извличане на данни с достатъчна бързина, за да може да прехвърли космически кораб отвъд и обратно, но нещо не достигаше. Само парченца от кораба щяха да се прехвърлят в Отвъдното и почти нищо нямаше да се върне в реалността.