Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 158

— Ползата обаче няма да е никаква. Ако децата ти загинат, всичко ще е загубено.

— Не. Казваш го, защото ти нямаш деца, Грегиньо. Нищо няма да отиде напразно. Детето, което държиш в ръцете си ден преди смъртта му, този миг не е изгубен, защото този ден сам по себе си е достатъчно пълноценен. Хаосът е бил отблъснат за час, за ден, за месец. Това, че всички на тази малка планета може би ще умрем, не заличава живота ни преди това.

Грего поклати глава:

— Напротив, Олядо. Смъртта заличава всичко. Олядо вдигна рамене:

— Защо тогава си даваме труд да вършим каквото и да било, Грего? След като един ден ще умрем. Защо трябва да имаме деца? Някой ден те ще умрат, децата им ще умрат.

Някой ден звездите ще угаснат или ще се взривят. Някой ден смъртта ще ни покрие всички като вода на езеро и може би на повърхността няма да изплува нищо, което да покаже, че сме съществували. Ние обаче сме били тук и по време на живота си сме били живи. Това е истината — това е, било е и ще бъде, — не онова, което може да бъде, което би трябвало да бъде. Когато умрем, смъртта ни има значение за цялата вселена. Дори никой да не си спомня за нас, фактът, че някой е живял тук и е умрял, оказва влияние върху всичко останало.

— Значи това е достатъчен смисъл за теб, така ли? Да умреш, за да послужи смъртта ти за урок. Да умреш, за да се почувстват убийците ти ужасно, че са те убили.

— Има и по-лоши начини да дадеш смисъл на живота си.

Уотърджъмпър ги прекъсна:

— Последният от ансибалите, които очаквахме, се свърза. Вече всички са налице.

Те млъкнаха. Време беше Джейн да намери пътя към предишното си „аз“, ако можеше. Те зачакаха.

* * *

Чрез един от работниците си Царицата на кошера видя и чу новините за възстановяването на ансибалната мрежа.

Време е — каза тя на дърветата-бащи.

Ще се справи ли? Можеш ли да я насочиш?

Не мога да я насоча към място, където аз не съм в състояние да отида. Тя сама трябва да намери пътя. В момента аз мога единствено да й кажа, че е време.

Значи остава ни само да гледаме?

Ач мога само да гледам. Вие сте част от пея. Аюата й е свързана с вашата мрежа чрез дърветата-майки. Гответе се.

За какво?

За нуждите на Джейн.

От какво ще се нуждае тя? Кога ще има нужда от него?

Нямам представа.

* * *

Работникът на Царицата на кошера внезапно вдигна очи от компютъра си, стана и се приближи до Джейн. Тя го погледна.

— Какво има? — попита разсеяно.

Сетне си спомни за очаквания сигнал и се обърна към Миро, който я гледаше, любопитен да разбере какво става.

— Трябва да вървя — обясни.

Сетне се отпусна на стола си, сякаш е припаднала.

Миро скочи; Ела го последва. Работникът вече бе разкопчал колана на Джейн и я вдигаше. Миро помогна да я пренесат през коридорите в безтегловното пространство до спалното помещение в задната част на кораба. Там я сложиха да легне и я привързаха за леглото. Ела провери жизнените й показатели.

— Спи дълбоко — обяви. — Дишането е забавено.

— В кома ли е? — попита Миро.