Читать «Котка сред гълъбите» онлайн - страница 118
Агата Кристи
По бузите на мис Чадуик се затъркаляха сълзи.
— Толкова е ужасно… Не исках… не зная как можах да извърша такова нещо!
— Недей да мислиш повече за това — каза мис Булстрод.
— Но не мога… ти никога… Аз никога няма да си го простя…
— Чуй ме, мила — прекъсна я мис Булстрод. — Ти спаси живота ми. Моя живот и живота на онази прекрасна жена мисис Ъпджон. Това има значение, нали?
— Бих желала само — промълви мис Чадуик, — да бях дала живота си за двете ви. Това би оправило нещата…
Мис Булстрод я гледаше натъжено. Мис Чадуик си пое дълбоко дъх, усмихна се, оброни глава встрани и умря…
— Ти наистина даде живота си, мила моя — тихо каза мис Булстрод. — Мисля, че вече си го разбрала.
Двадесет и пета глава
Наследството
I
— Някакъв мистър Робинсън иска да ви види, сър.
— А! — възкликна Еркюл Поаро, като протегна ръка и взе едно писмо от бюрото си. Загледа го умислено. Сетне каза:
— Покани го да влезе, Джордж.
Писмото съдържаше само няколко реда:
„Драги Поаро,
В близко бъдеще очаквай посещение от мистър Робинсън. Може би го познаваш. Доста известна личност в определени кръгове. В наши дни много се търсят такива мъже… В случая, ако мога да се изразя така, той се явява страна по един специфичен въпрос. Това е само като препоръка, за да не се усъмниш. Естествено — подчертавам това — ние нямаме никаква представа относно въпроса, който той желае да обсъди с теб…
Ха, ха! Както и хо, хо!
Поаро остави писмото и стана, за да посрещне мистър Робинсън. Той се поклони, ръкуваха се, предложи му стол.
Мистър Робинсън седна, извади носна кърпа и избърса едрото си жълтеникаво лице. Отбеляза, че денят е топъл.
— Надявам се, че не сте вървели пеша в тази жега?
Мисълта ужаси Поаро. Протегна инстинктивно пръсти към мустака си. Почувства се по-уверен. Стегна се. Мистър Робинсън изглеждаше не по-малко ужасен.
— Не, съвсем не. Дойдох с ролса си. Само че тези улични задръствания… Понякога човек чака по половин час.
Поаро кимна съчувствено.
Настъпи мълчание — мълчание, което последва след първата част от разговора, преди да започне втората.
— Интересно ми беше да чуя, макар че човек чува толкова много неща, повечето от които не отговарят на истината, че сте се занимавали с проблемите на едно девическо училище.
— Аха! — каза Поаро. — Значи за това става дума. Той се облегна на стола.
— „Медоубенк“ — замислено каза мистър Робинсън. — Едно от първокласните училища в Англия.
— Чудесно училище е!
— Е или беше?
— Надявам се, че е.
— Аз също — съгласи се мистър Робинсън. Опасявам се, че положението е трудно. Но човек трябва да направи каквото може. Малка финансова поддръжка, докато отмине неизбежният период на отчаяние. Няколко внимателно подбрани нови ученички. Имам известно влияние в Европа.
— Аз от своя страна също се постарах да убедя някои хора. Както казахте, неприятният период ще отмине. За щастие хората са късопаметни.
— Надявам се. Но трябва да признаем, че събитията, които станаха там, сигурно са изнервили любящите родители. Учителката по физкултура, учителката по френски, още една учителка — всички убити.
