Читать «Котка сред гълъбите» онлайн - страница 117

— Тогава не постъпвай глупаво — продължи мис Булстрод. — Аз ти правя много изгодно предложение. Ако, разбира се, нещата потръгнат. Ще прекараме заедно две-три години, докато изправим „Медоубенк“ на крака. Ти сигурно ще имаш по-различни идеи от моите как да стане това. Ще се вслушам в тях. Може дори да възприема някои от тях. Предполагам, че ще искаш да извършиш някои промени в „Медоубенк“, нали?

— До известна степен, да — отговори Айлийн Рич.

— Не искам да се преструвам, че не е така. Ще наблегна на това момичетата да получават по-съществени знания.

— Аха — каза мис Булстрод. — Разбирам. Не харесваш елемента на снобизъм тук, така ли?

— Да — призна Айлийн. — Струва ми се, че разваля образованието им.

— Но ти не съзнаваш — каза мис Булстрод, — че за да имаш такива ученички, каквито искаш, този елемент на снобизъм трябва да съществува. Той не е толкова важен. Няколко величия от чужбина, няколко известни фамилии и всички, всички глупави родители из цялата страна и от другите страни ще пожелаят дъщерите им да дойдат да учат в „Медоубенк“. Ще дават мило и драго, за да приемем дъщерите им тук. А впоследствие? Дълъг списък от кандидатки, а ти оглеждаш момичетата, срещаш се с тях и избираш! Имаш възможност да избираш, разбираш ли? Аз избирам момичетата си. Избирам ги много внимателно. Някои заради характера им, други заради ума им, трети — поради чисто научния им интелект. Някои, защото смятам, че са пропуснали шанса си, но имат възможности и ще излезе нещо от тях. Ти си млада, Айлийн. Пълна си с идеи. Най-важното за теб е преподаването и етичната му страна. Правилно мислиш. Най-важното са момичетата, но ако искаш да постигнеш успех в нещо, трябва да бъдеш и добър търговец. Идеите са като всичко останало. Те се продават на пазара. Ще трябва да действаш много хитро, за да възстановиш „Медоубенк“. Аз ще трябва да пусна връзките си, да се свържа с някои мои бивши ученички, да ги притисна малко, да им се примоля, за да изпратят дъщерите си тук. А останалите ще дойдат сами. Позволи ми да използвам своите номера, а после прави каквото смяташ за добре. „Медоубенк“ ще продължи да съществува и ще бъде чудесно училище.

— Ще бъде най-чудесното училище в цяла Англия! — ентусиазирано повтори Айлийн Рич.

— Добре — каза мис Булстрод… и, Айлийн, трябва да отидеш да си подстрижеш косата и да ти направят една хубава прическа. Махни го този кок. А сега — добави тя с различен глас, — трябва да вървя при Чади.

Тя влезе и се приближи до леглото. Мис Чадуик лежеше пребледняла, и неподвижна. Кръвта й се беше отдръпнала от лицето и жизнените сили като че ли я бяха напуснали. До нея седеше полицай с бележник в ръка. Мис Джонсън стоеше на другия край на леглото. Тя погледна мис Булстрод и леко поклати глава.

— Здравей, Чади — каза мис Булстрод и пое отпуснатата й ръка в своята. Мис Чадуик отвори очи.

— Искам да ти кажа — проговори тя, — Елинор… аз бях… аз.

— Да, мила, знам — отговори мис Булстрод.

— Ревнувах — продължи Чади. — Исках…

— Знам — каза мис Булстрод.